Може би Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) е най-променяният и почти неприлаган закон. От приемането му през 2002 г. до ден днешен претърпя пет изменения. Ще рече човек, че у нас защитата на личните данни интересува някого, че има случай след случай в съда, богата практика се трупа, дефектите на закона лъсват един подир друг и законодателите бързат да ги оправят един подир друг, тъй като са загрижени ужасно за правата на гражданите.

Нищо подобно! Големите администратори на данни - банките, застрахователите, мобилните оператори, необезпокоявани от никого рекетират гражданите и предоставят услуги или стоки само ако получат в замяна огромен обем от нашите данни.

За да проникнем и в най-простото ведомство, прилежно оставяме личните си карти на портиера, той ги записва и ги съхранява едва ли не за вечни времена. За да си купим дори и хвърчило на изплащане, предоставяме данни не само за нас, а и за нищо неподозиращите ни роднини до девето коляно. Често сме принудени да декларираме цялото си недвижимо имущество просто за да докажем платежоспособност до 400 - 500 лева. Голяма мъка е да получим копия от собствените си медицински изследвания, лекарите ни ги пазят за здравната каса, на пациентите за какво са им. И въпреки че описаните пo-горе ситуации са всекидневие, никой не е чул за наказан администратор на данни.

Такава е действителността. Така че кой изобщо прилага Закона за защитата на личните данни, че се налага такова често префасониране? Работата е там, че ако у нас интересът към темата е слаб, то в европейските страни правото на защита на личните данни е едно от най-чувствителните и бранени права на гражданите. А нали, живот и здраве, през 2007 г. ще ставаме "парче европейци", та затова е необходимо и законодателството ни да бъде "парче европейско".

Предпоследните изменения на ЗЗЛД - от края на миналата година, бяха направени с мотивите: "Измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие с изискванията на достиженията на правото на ЕС в сферата на личните данни и по-специално на Директива 95/46/ЕО относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни. Редовният доклад на Европейската комисия от 2004 г. също признава необходимостта от приемане на изменения и допълнения към настоящия закон и по-специално неговата структура все още не е в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС, а дефинициите и критериите, които въвежда, в много случаи са различни от тези в достиженията на правото на ЕС."

Още тогава измежду "европейските изменения" на закона се опитаха

Предложен беше например силно критикуваният в медиите чл. 5а, според който "обработването на лични данни, свързани с престъпления, административни нарушения, присъди по наказателни дела, решения по административни дела и мерки за сигурност, се извършва само от или под контрола на съответните компетентни органи". Доколкото обработването на данни включва и тяхното разпространение, журналистите си зададоха резонния въпрос дали ще могат свободно да публикуват информация, свързана с престъпността, отделни престъпления и нарушения и свързаните с тях досъдебни и съдебни производства.

С друго изменение в закона (чл. 35) пък беше предложено достъпът до публичните регистри и до обществена информация да не е свободен, а да зависи от съгласието на третото лице, с което са свързани данните.

Тогава след множеството публични критики на проекта и след консултации с експертите на "Програма достъп до информация" тези предложения отпаднаха.

Но не изтрая сърцето на законотвореца! Точно след една година - на 13 септември 2006 г., Министерският съвет внесе нов проект за изменение и допълнение на ЗЗЛД с мотивите: "Измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни са продиктувани от необходимостта от постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското законодателство в сферата на личните данни и по-специално Директива 95/46/ЕС относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни. В редовния доклад на Европейската комисия от май 2006 г. се посочва, че са необходими допълнителни усилия за постигане на пълно съответствие с изискванията на правото на Европейските общности в областта на защитата на личните данни."

Този път обаче, за да не ни развалят хубавите европейски промени разните му там НПО-та и журналисти,

ами приет стегнато и бързо за един месец. Ама ха!

Като начало в ЗЗЛД беше допълнена алинея 5 на чл.1, в която отново беше върнат текстът, според който обработването на лични данни, свързани с националната сигурност и обществения ред, се поставя под контрола на съответния държавен орган. Но както вече беше обяснено, разпространяването на данни също представлява вид обработване на данни. Това означава, че "под контрола на съответния държавен орган" влизат и всички журналистически публикации, съдържащи данни за лица, обект на разследвания, страни по висящи съдебни производства, проверки и т.н. Да, действително, в ЗЗЛД остана текстът на чл.4, ал.2, в който се казва, че "обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване", но това означава единствено, че законът не превръща журналистите в администратори на данни. На прост език това означава - събирайте си колкото искате данни, но ще ги разпространявате само под контрола на компетентния държавен орган.

Най-накрая отпадна и бодящият депутатските очи текст на чл.35 от закона, който изрично предвиждаше възможността за предоставяне на лични данни на трети лица в случаите, в които източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация.

Миналата година не стана, обаче тая година, слава Богу, документите, съдържащи обществена информация, вече ще могат да бъдат отказвани произволно дори само поради факта, че съдържат трите имена на някого. На практика така се поставя в зависимост от субективната воля на дадено лице предоставянето на информация, която се съхранява в публични регистри, или документи, съдържащи обществена информация. Ето как лесно и просто ще се отнеме дължимата прозрачност на обстоятелствата около публичните фигури и тяхната дейност, засягаща широк кръг хора! Успокоителните приказки, че това няма да се случи, се опровергават от досегашната практика.

През лятото на 2002 г. председателят на Сметната палата отказа на главен редактор на местен вестник достъп до публичния регистър на лицата, заемащи висши държавни длъжности. През юли 2004 г. главният секретар на Министерството на околната среда и водите отказа достъп до декларациите за липса на конфликт на интереси на експертите, извършили оценка на въздействието върху околната среда на АЕЦ "Белене". Дори информацията за статута на експремиера Симеон Сакскобурготски, разискван в ноти между Испания и България от 1970 г., беше отказана от директор на дирекция в Министерството на външните работи.

Щом при съществуването на предишната норма отказите на публични документи не бяха прецедент, сега затвореността и непредоставянето на важна за обществото информация ще става още по-лесно и просто.

Ако управляващите схващат по този начин доближаването ни до европейското законодателство и стандарти, на мен лично май не ми се иска вече толкова да се доближавам до каквото и да е...