Седемнадесет години след края на студената война Организацията на северноатлантическия договор отново е изправена пред предизвикателството да преосмисли ролята и мястото си в глобалната система за сигурност. В дневния ред на алианса приоритетно фигурират такива въпроси като необходимостта от разширяване на периметъра на неговите задачи и обхвата на географската зона на отговорност; успешно реализиране на текущите военни операции (Афганистан и Косово); трансформацията на военните структури и оптимизиране на отбранителното планиране; взаимодействието с ЕС в областта на отбраната и сигурността; отношенията с Русия; енергийната сигурност и др. На предстоящата среща на НАТО на най-високо равнище в Рига (28-29 ноември 2006 г.) България има интерес да подкрепи в актуализираните задачи по сигурността на алианса да бъде включено и гарантирането на ключовата енергийна инфраструктура, която се очертава като вероятна нова цел на терористични структури и други сили, стремящи се към дестабилизация на международната система.

Сред централните теми на срещата в Рига са кандидатурите за членство в НАТО на Албания, Хърватия и Р. Македония, както и включването на Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора в "Партньорство за мир". Интегрирането в евроатлантическите структури продължава да бъде ефективно средство за поддържане на политиката на реформи в страните от Централна и източна Европа (ЦИЕ), както и за укрепване на тяхната вътрешна стабилност и на регионалната сигурност. По-нататъшното разширяване на алианса няма алтернатива: очакваме тази принципна позиция да получи недвусмислено потвърждение на форума в Латвия.

Ключов национален интерес на България е укрепването на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа. Интегрирането в НАТО и ЕС на държавите от адриатическата група (Албания, Р. Македония и Хърватия) е основен елемент на инструментариума за сигурност и устойчиво развитие на Западните Балкани.

Партньорството с Хърватия и Албания, както и стратегическият ни интерес и отговорност за стабилността на Р. Македония правят безалтернативна подкрепата на България за присъединяването на тези страни към НАТО. Същите съображения диктуват страната ни да подкрепя и съдейства за приобщаването на Черна гора, Босна и Херцеговина и Сърбия към програмата "Партньорство за мир" като важна стъпка в движението им към интегриране в ЕС и НАТО.

Изразяваме увереност, че волята на Хърватия за продължаване на процеса на реформи ще открие пътя за приемането й в НАТО. България трябва да заяви активна подкрепа и да съдейства на усилията на Албания за преодоляване на остатъчния кризисен потенциал в Западните Балкани.

Страната ни трябва категорично да подкрепи и усилията на Р. Македония за напредък на реформата на сектора за сигурност с оглед постигане на прозрачност и обществен контрол не само върху армията, но и върху полицията и службите за сигурност, както и за преодоляване на наследеното от тоталитарния режим недоверие към съседите.

За успешното включване на Югоизточна Европа в системата за отбрана и сигурност на алианса, както и за ефективен принос към потенциала на НАТО в тази област е необходимо Албания, и особено Р. Македония, да проявят необходимата политическа воля за интегриране на техните транспортни, комуникационни и други стратегически инфраструктури с България и с всички съседни страни членки.

България би могла да бъде инициатор на подходящи механизми за подпомагане на кандидатурите на тези държави.

Очакваме така очертаните интереси на страната ни, свързани с ключови въпроси от областта на външната политика и националната сигурност, както и с мястото и ролята на България в системата на евроатлантическото сътрудничество, да бъдат ясно заявени на започващата на 28 ноември т.г. среща на най-високо равнище на НАТО в Латвия.

Българска асоциация за външна политика, учредена през октомври 2006 г. от бивши посланици и експерти в областта на международните отношения