Ден след тежката катастрофа край Бяла, при която загинаха 18 души, а още толкова бяха ранени, кабинетът набеляза поредните мерки за предотвратяване на пътнотранспортни произшествия. През последните седем-осем години това е основното занимание на КАТ, МВР и правителствата - да набелязват мерки, да започват кампании и никога да не ги довършват. Животът ни е низ от спешни акции - временни и непродуктивни. Затова е повече от ясно, че и това чудо ще е за три дни, както се случи още през 1993 г., когато от същия мост на Кольо Фичето паднаха и загинаха 29 румънци, както стана след ужасната трагедия с 12-те удавени в река Лим деца, а също и след хиляди още катастрофи.

За тези, които са забравили, е важно да се напомни, че всяка година в България загиват средно по хиляда души и виновни за това са ужасните пътища и кампаниите, които не позволяват на прословутия български манталитет да "влезе в норма".

Използвайки факта, че медиите се "хранят" с драматични инциденти, половината Министерски съвет, президентът и депутати се възползваха да се появят на екран, за да съчувстват публично на близките на жертвите. Което беше доста дразнещо, защото работата на политиците е да решават проблемите на сънародниците си, а не да наблюдават отстрани нещастията им и да изказват съпричастност с дрезгави гласове и скръбни физиономии. Да не говорим, че повечето от тях се изказаха нравоучително какви са причините за катастрофата, изчисляваха товара и скоростта на камиона, без дори да изчакат съответните експертизи. Така човешкото нещастие отново беше използвано за политически цели.

Катастрофата в Бяла впрочем е симптоматична за несвършената работа точно на съчувстващите политици. Тя се случи, защото:

- в държавата няма нормална инфраструктура, напротив - кошмарна е

- няма постоянен и ефективен контрол нито на изправността на автомобилите, нито на движението по пътищата

- минаването на технически преглед отдавна е предимно корупционна дейност

- безопасността на движението е отговорност единствено на шофьорите, които все по-рядко спазват правилата заради липсата на стимули и всеобщата фрустрация

- и децата вече знаят, че КАТ не събира глобите си

- възстановяването на отнети точки струва 50-60 лева и става за един ден

- всеки, който няма шофьорска книжка, е наясно, че спокойно може да си кара и че рискът да се удари в крайпътно дърво е сто пъти по-голям, отколкото да го спре катаджия

- подкупът, срещу който можеш да се отървеш от проверяващ на улицата, е все така нисък

- присъдите за причинена смърт на пътя са по традиция условни.

Според правителственото решение, взето на извънредно заседание в събота, МВР ще засили полицейското присъствие и превантивния контрол за спазване на правилата за движение. Ако заради това премиерът Станишев прекрати визитата си в Португалия, просто нямаше нужда - такива клишета са гласувани нееднократно от различни правителства. И какво от това?

Вицепремиерът Николай Василев предлага шест спасителни точки, за да спре безумието по пътищата. Измислил е дори абревиатура, която се превръща в нещо като акростих - ТРАФИК - ще рече забрана на Телефоните зад волана, Разумно шофиране, неупотреба на Алкохол, включени Фарове, Изправни коли и инфраструктура, Колани и контрол. Отлично, но тези правила (като изключим фаровете денем, които бяха въведени наскоро) са фундаментът на Закона за движение по пътищата от години. Защо тогава нищо не се получава?

Друга новост е, че пред моста в Бяла ще сложат триъгълен знак с черна точка, който предупреждава за пътен участък с повишена концентрация на пътнотранспортни произшествия (няма значение, че половината шофьори все още не знаят какво значи той). След това ще започнат анализи, които ще си останат на хартия.

След един месец министрите на транспорта и вътрешните работи трябва да докладват за контрола при движението по пътищата на всички моторни превозни средства и за ефективността на налаганите санкции. Междувременно КАТ и ДАИ ще погнат транспортните фирми, които разполагат с тежкотоварни автомобили - ще ги проверяват ударно за месец-два, ще им мерят товарите и габаритите, а после и това ще отмине. Както се случи с компаниите за автобусни превози, след като автобусът с учениците от Свищов падна в Лим - няколко компании бяха сгърчени от ревизии, няколко месеца хората не пускаха децата си на екскурзии в чужбина, а после всичко се върна в старото русло.

И за капак в парламента ще влязат поредните "спасителни" промени в Закона за движението по пътищата. От 1999 г. досега той е изменян над 17 пъти, което прави средно през три-четири месеца. От това естествено нищо не последва, защото е голяма заблуда, че законът сам по себе си може да промени нещо.

Основният грях на управляващите е неспособността им да бъдат последователни и постоянни в начинания като осигуряването на безопасността по пътищата. Тук всичко е кампания, временна мярка, извънредно положение вместо стандарт, константа, постоянно задължение.

В България всяко правило си има изключение. Например забранено е да се кара с превишена скорост, но за онези със сините лампи това не важи. Вследствие на това кортежите на висшите длъжностни лица в държавата са едни от най-опасните, а през годините шофьори от Националната служба за охрана (НСО) предизвикаха не една катастрофа, завършила със смърт.

Само в София се мотаят десетки привилегировани автомобили, които вбесяват и демотивират останалите шофьори. По същия начин продължава толерирането на джиповете с тъмни стъкла както от катаджии, така и от паяци. Все повече стават хората, които могат да заявят на проверяващия: "Ти знаеш ли кой съм аз?" При това положение масата от "средния клас" не вярва, че всички са равни пред закона. Някои просто са по-равни.

Древните гърци са казали, че тайната за всичко се крие в мярата. България обаче доста се е отдалечила от Елада. Българският манталитет е такъв, че не търпи средно положение. Такива са и хората, които ни управляват, такава е и политиката им.