С. Доренко: С нас е министърът на външните работи на България Ивайло Калфин. Българският парламент прие закон, който ще позволи да се разсекретят всички сътрудници на тайните служби, работили за предишната, социалистическа България. Темата е нееднозначна и не се поставя за първи път. Не за първи път предизвика и големи спорове в България. Вие призовахте към прагматичност и, ето, ще ви дам един пример. Известно е, че КГБ на бившия СССР е старшата организация спрямо тайните служби в България. Така че, ако аз сега работех във ФСБ ( руският аналог на българското контраразузнаване - бел. ред.), бих подготвил фалшифицирани списъци, в които всички неудобни за мен политици бих записал като агенти на руското разузнаване. Защото вашите служби по съветско време са били вторични спрямо нашите...  Затова сега може да се каже, че не всички списъци в София са истински, а има още списъци в Москва, които са истински. В тях могат да ви сложат и вас например.

Ивайло Калфин: Давайте, предоставете ги. Ще бъде интересно. Ще бъде общо шоу.

К. Басилашвили: Вашият Комитет за държавна сигурност ( на руски КГБ - бел. ред.) все още така ли се нарича, както преди?

И. Калфин: Не, никога не се е наричал КГБ.

К.Б.: А как се нарича?

И. Калфин: Ние си имахме наше име. Това е службата на разузнаването, която като цяло беше Държавна сигурност, но не комитет

С.Д.: А, просто ДС.И. Калфин: Не знам как е било, организационна форма.

С. Д.: Разбирам. Работата е в това, че това може да е опасно за България, защото заедно с публикуването на истинските списъци ще се появят още по-истински списъци. И най-истинският, последният списък ще издаде Москва, защото всички служби на сигурността в България бяха подчинени на съветската КГБ. Затова КГБ има право да заяви в един прекрасен ден: "Така, другари, вие в България спорите кои списъци са истински, но последният "канонически" списък е в нас. Така че вие там, спорещите, сте наши агенти." Разбирате ли? Поставяте се в ситуация, която дава възможност за такъв удар...  

И. Калфин: Най-напред - ние приехме закон за разсекретяване на списъците в България, после ще приемем закон за списъците в Москва.

С. Д.: Но това няма ли да бъде война на списъците? И. Калфин: Тази война на списъци, материали и досиета се води в последните 17 години в България. Както и споровете - добър или лош агент е някой, за сигурността ли е работил или за политическата полиция. Този спор никога не приключва. Съгласен съм с вас, че няма да приключи и с този закон. Но се надявам, че ще се намалят възможностите за шантаж и подобни сензации в политическия живот. Знаете ли, в България, ако подходим по възрастов принцип, хората на средна възраст и младите не се интересуват от тези неща.

К. Б.: Просто защото не знаят какво е това.  И. Калфин: Истината е, че не се интересуват кой какво е правил преди 20 години.

С.Д.:  Днешният "Коммерсантъ" пише за това, че няма да бъде разкрито миналото на сегашните сътрудници на българските спецслужби. Няма ли да се окаже, че сега действащите агенти ще натопят онези, които са си отишли?И. Калфин: Ще е странно, ако бъдат разкрити и действащите сътрудници... Знаете ли, това е един от проблемите на обществата в преход. Някой е работил в предишното комунистическо общество в България, правел е кариера, смятал е, че живее добре и т.н. Но нещата се променят и се оказва, че този човек е правил нещо много лошо. Трудно е този човек да приеме това и как да оправдае живота си... Така че според мен всички тези трансформации са поколенчески въпрос. С.Д.: Още 10 години ли ще трябват, за да приключи, или още 20, а може би още 100 години?  

К.Б.: Тогава пък нещо друго ще възникне...

*Част от интервюто с българския външен министър, излъчено на 8 декември по радио "Ехото на Москва"