Софийският градски съд не наложи постоянен арест за осмината обвинени крадци на автомобили. Случаят не може да мине незабелязано с естественото обяснение (така реши съдът), защото е прекалено голямо разминаването между неговата (на съда) позиция и тази на обвинението в лицето на полицията и прокуратурата. С други думи, с  отмяната на този арест лъсна отново с все сила старият проблем на наказателното ни правосъдие, а именно некачествена работа на полиция и прокуратура (според съда), респективно недобросъвестен съд (според приглушените коментари на полицаи и прокурори).

Закритото по искане на прокурора заседание на съда не позволи на медиите да изградят свое мнение, но според съдебното определение доказателства за престъпленията на групата не са се съдържали дори в протоколите от специалните разузнавателни средства. Които отгоре на всичко били използвани преди повече от година! Което пък поражда въпроса защо едва сега групата автокрадци е арестувана и обвинена.

Противоречието между съда и досъдебните инстанции е хроническо заболяване на правораздаването на прехода, проявите му започнаха по времето на Богомил Бонев като вътрешен министър, продължиха интензивно при главния секретар Бойко Борисов  ("ние ги хващаме, съдът ги пуска"), докато Румен Петков хитро обяви мирно цивилизационно съществуване със съда, продължавайки необезпокоявано с медийно-рекламното осигуряване на полицейските акции. (Чиято скрита цел е едва ли не съдът да се почувства задължен да потвърди мерките на МВР, а ако не го стори - да си носи клеймото на общественото презрение.)   Този път обаче противоречието трябва да се изясни, а не да се тушира цивилизационно. Който не си е свършил работата, трябва да бъде посочен с пръст и обществото да знае точно причините за пускането на крадците, независимо дали те са в полицейско-прокурорските структури или в съда.