Бях провокиран от публикувания на 19 декември в "Дневник" материал, озаглавен "Сделката за продажба на ДЗИ банк ще се осъществи". Случаят, описан там, е поредният пример за това как безотчетността и липсата на прозрачност и ефективен контрол в съдебната ни система водят до произвол и недопустимо поведение от страна на нейни представители.

Бих искал да изразя възмущението си като гражданин на тази страна и като част от правната общност в нея и да задам на висок глас въпроса докога ще се толерират хората и действията, които хвърлят сянка върху имиджа на страната ни като цяло и върху името на всеки един от нас като част от това цяло?!

от съдилищата в България. Заповеди, нарушаващи основния принцип на пропорционалност на налаганото ограничение спрямо целите, на които то е призвано да служи. Заповеди, издавани в съдебни райони, с които спорното правоотношение или страните не се намират в никаква логична връзка освен единствено тази, че съответният съдебен район попада в сферата на влияние на този, по чиято молба е допуснато обезпечението.

Понастоящем като частен съдебен изпълнител продължавам да наблюдавам този типично български феномен: конкретен пример - също така набързо допуснато обезпечение на бъдещ иск от Добричкия районен съд, при също така съизмерим в абсурдността си срок за предявяване на иска (в случая на ДЗИ девет, а в нашия - три месеца) и то при каквато и да било липса на обезпечаване от страна на молителя. Бланкетни и неотносими към конкретния случай мотиви на съда за допускане на обезпечението - като че ли преписани от учебник по обща теория на гражданския процес. Преповтаряне на същите тези мотиви от по-горната съдебна инстанция - Добрички окръжен съд - без да се взема отношение по конкретните доводи в подадената жалба; потвърждаване на абсурдно дългия срок за предявяване на бъдещия иск въпреки реалната опасност в този срок запорираните стоки да бъдат секвестирани от митническите власти единствено поради продължилия толкова дълго престой на контейнера на порт Варна.

Не искам да оставя грешно впечатление у читателя - тук не иде реч за два откъслечни частни случаи на две потърпевши от допуснатите обезпечителни мерки лица, та били и те чуждестранни инвеститори - в случая с ДЗИ - гръцка финансова група, а в нашия - американска търговска компания. Ще акцентирам върху

съдебната система в България не е независима и нейните представителите не отсъждат безпристрастно и по вътрешно убеждение, водени единствено от закона. Това за съжаление е обществена тайна за нас, българите, но, уверявам ви, безкрайно шокира чужденците, които са поели риска от правене на бизнес в България. Когато хората у нас получават всекидневно доказателства в този смисъл, е много трудно да се съхранят дори и малкото останали зрънца обществено доверие в правосъдната ни система и вярата, че все пак живеем в правова страна (така, както прокламира нашата конституция).

Нито управляващите, нито самоуправляващата се съдебна власт са в състояние да се преборят с тези явления. За всичките тези години на преход законодателят не намери (а може би имаше други приоритети, както биха казали някои) средствата, с които да се сложи край на беззаконието в системата, призвана да брани и да утвърждава законността. Висшият съдебен съвет не само че не се утвърди в общественото съзнание като стожер на авторитета и независимостта на съдебната власт, но самият той се превърна в нов източник на доказателства за неспособността на системата сама да се разграничи и да се раздели с тези, които хвърлят сянка върху доброто име на множеството достойни магистрати в България. Дебатите около поправките в конституцията (включително и около предстоящата четвърта такава) като че ли също няма да допринесат съществено за разплитането на този гордиев възел.

България е изключително несигурно място за правене на бизнес. Тази несигурност, разбира се, по правилата на икономическата логика се калкулира от стопанските субекти и се отразява на цената, които те са склонни да платят за роден продукт - било то стока или услуга. Така българските продукти не могат да получат онази пазарна реализация, която биха имали, ако цената на риска от несигурната среда не беше толкова висока. По този начин несигурността на съдебната система

пряко се отразява на основни макроикономически показатели

като размера на инвестициите в България (както местни, така и чуждестранни), баланса по търговската ни сметка и ръста на брутния вътрешен продукт.

Съдебните актове, постановени от български съдилища, не трябва да се изпълняват в останалите страни - членки на ЕС. Именно подобни явления карат (и очевидно с основание) нашите европейски партньори да бъдат изключително предпазливи при допускането на България като равноправен член в европейското единно пространство на вътрешен ред и правосъдие. И при все че нашите дипломати засега успяват да убедят своите колеги от Брюксел, че няма нужда от предпазни клаузи, съвсем скоро ще излезе наяве истината, че към момента единствено възможният начин да се предпази интегритетът на европейското правосъдно пространство е чрез ограничаване изпълнението на постановените от българските съдилища актове в останалите държави от ЕС.

И за да не останем с лош привкус в навечерието на коледните и новогодишните празници, след всичките тези мрачни констатации можем да внесем лъч светлина, като се поздравим със свободата на изразяване, която прави възможно публикуването на подобни материали.

* Авторът е частен съдебен изпълнител, преди това е бил адвокат