Десегрегацията на Америка реално започва в началото на 60-те години по времето на Джон Кенеди. Кенеди освен това е първият президент католик на една страна, традиционно управлявана от мъже, които са бели, англосаксонци и протестанти (наричат ги WASP).

През този месец афро-американецът демократ Барак Обама заяви, че ще се кандидатира за президент през 2008 г. В момента Обама, един умен, чаровен и амбициозен 45-годишен сенатор, има много висок рейтинг сред хора от всички раси. Макар че е прекалено рано за сериозни прогнози, той би могъл да стане първият черен американски президент.

Избирайки Колин Пауел, а след това и Кондолиза Райс за свои държавни секретари, президентът Д. У. Буш може би се е надявал популярността му, неговата собствена и на републиканската партия като цяло, сред черното население да нарасне. Това обаче не стана. Администрацията на Клинтън минаваше за по-"черна" сред афро-американците от тази на Буш. Не е важно как изглеждаш, а какво правиш.

Макар че расовите въпроси продължават да играят важна роля в американската политика, изглежда, че днес делението е по-скоро на класова основа. Има ясна културна и икономическа разлика между uptown dude - човека от богатите предградия и bro from the hood - брат от махалата - от бедните квартали, които в американските градове обикновено са по-близо до центъра, а не в предградията. Но ако си черен и живееш в богатите предградия, пак си uptown dude - богато копеле.

Майката на Обама е всъщност бяла жена от Канзас. Но баща му е от Кения. Барак се ражда в Съединените щати (Хаваи), така че (за разлика от Арнолд Шварценегер) има право да се кандидатира за президент. В Америка даже ако имаш една четвърт или по-малко африканска кръв, си черен. Така че Обама е номинално черен. Но хората се раждат в най-различни окраски и оттенъци. Особено в многорасово общество като американското. Не само националността, но и расата е всъщност много повече въпрос на културно самоопределение, отколкото на генетични разлики.

Обама, който е завършил "Харвард", се харесва на много бели хора, както и на черните, разбира се. Той е демократ и е категорично против войната в Ирак, която в момента е решаващ политически въпрос в САЩ. Републиканците изгубиха изборите за Конгрес и Сенат заради непопулярността на войната в Ирак. Ако до края на годината положението в Ирак се промени в полза на Буш и неговата военна политика, тогава Обама би имал малки шансове да победи републикански кандидат. Особено ако това е Джон Маккейн, който подкрепя пращането на още повече войски в Ирак.

Макар и много популярен според проучванията на общественото мнение, Барак Обама е по-назад от Хилари Клинтън, кандидат за президент на демократите. Бившата първа дама и настоящ сенатор от Ню Йорк е силно обичана от някои и силно мразена от други. Но една жена президент също би била революционно явление в американската политика. За разлика от Великобритания, Германия и други западни страни, както и някои не дотам западни като Турция (с Тансу Чилер) и дори Пакистан (с Беназир Бхуто), САЩ никога не са имали жена държавен глава.

Милиардерът Джордж Сорос, който у нас е известен с фондацията "Отворено общество", а в Америка с опозицията си срещу политиката на президента Буш, е подкрепял финансово както г-н Обама, така и г-жа Клинтън.

България имаше жена министър-председател, макар и временно назначена от президента Желев, и жена вицепрезидент (Блага Димитрова) през петнадесетината години на свободни избори. Мисля, че това ни прави чест. Но дали би могъл кандидат от ромски или от турски произход да спечели президентски избори у нас? Или в друга европейска страна?

* Авторът е поет и един от първите самиздатели преди 10 ноември 1989 г. Живее в САЩ .