Патриотизмът като ракета-носител за...

Патриотизмът като ракета-носител за...

...евроскептицизма. Дори човек да не е почитател и избирател на Сергей Станишев, на премиера трябва да му се признае, че своевременно предупреждава за една голяма опасност. Като че ли все повече българи гледат към Брюксел изпод свъсени вежди, а всеобщата подозрителност по адрес на Евросъюза може критично да се интерпретира и с един цитат от Уди Алън: "Не бих искал да членувам в клуб, който би приел човек като мен за свой член."
Вече е видимо и руслото, в което волни или неволни антиевропейци канализират неясните тревоги на средностатистическия избирател. Не АЕЦ "Козлодуй" или цените, не ракията и шкембе чорбата, не острата конкуренция или бюрократичната джунгла, а патриотичните чувства са ракетата-носител на все още глухия ропот срещу ЕС. "Великите българи", патетично-смехотворно раздуване на българската история, нарастващата нетърпимост към - наистина неадекватната - политика на Македония, повтаряното като мантра безсъдържателно заклинание за някакъв собствен български почерк в ЕС: всичко това неусетно отдалечава българите от едно успокоено и стабилно присъствие в ЕС и ги вкарва в не особено симпатичната роля на "малка Полша". На страна и население, които нямат нищо против облагите на ЕС, но не желаят в ответ да се откажат от националните си идеосинкразии и комплекси, от героическите си пози и взирането само в собствения пъп.
Формулирано с известно дидактично преувеличение, този патриотизъм, който понастоящем излиза на мода в България, изобщо няма какво да търси в ЕС. Ценностите на обединена Европа, проектът на обединена Европа водят в съвсем друга посока - към заличаване на националните граници, към взаимна толерантност, към възникваща обща идентичност, към внимателно и трезво препрочитане на общата история. Непонятно е, че тъкмо младите хора в България, които по определение би трябвало да симпатизират на този проект и на тези ценности, в момента сякаш играят по свирката на многобройните патриоти-мошеници, захванали се по никое време да консолидират нацията и да издигат исторически Потемкински села. Непонятно е какво учат тези момчета и момичета в училище, какво четат (ако четат), какво чуват в кухнята у дома, за да задръстват всекидневно електронното пространство с нелепо патриотическо пъчене и често пъти неграмотни апели за опазване на българщината. Един млад германски писател, роденият в България Илия Троянов, който напоследък получи две реномирани литературни награди, тези дни влезе в задочен диалог с младите патриоти - не само в България, но и другаде в Европа. От ЕС Троянов очаква едно: да отмени националната държава. "Тя е динозавър, който плюска прекомерно и изисква прекалено висок кръвен данък, така че човечеството не бива повече да го търпи", казва писателят пред вестник "Ди цайт". Какво ли ще му отговорят онези български патриоти, които за разлика от него често пъти не владеят добре дори родния си език?
Александър Андреев е журналист, преводач и писател. Работи в българската редакция на "Дойче веле" в Бон. Автор е на книгите "Степени на свободата", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свободата". Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат.

Александър Андреев е журналист, преводач и писател. В периода 2008-22022 е ръководител на българската редакция на "Дойче веле" в Кьолн и Бон. Автор е на книгите "Степени на свобода", "Заговорът на шпионите" и "Нови степени на свобода", съавтор на още 4 книги. Превел е на български книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Има журналистически публикации на повече от 12 езика в медии по цял свят. Носител на голямата журналистическа награда "Робер Шуман" на Европейската комисия за България през 2008 година. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален (Германия), на Европейската академия за изследване на живота, интеграцията и гражданското общество EALIZ (Австрия), съпредседвтел на германското дружеството за Югоизточна Европа, секция Кьолн-Бон.