Министърът на просветата Даниел Вълчев тръгна да поправя нещата с учителските заплати. Той очевидно е забравил как през есента на 2002 г. НДСВ с един замах обрече българските учители да бъдат бедняците на континента. Според законите за народната просвета и за държавните служители в тогавашната им редакция основната заплата на учителите трябваше да е равна на тройния размер на минималната заплата. Предвижданите допълнителни плащания - за ранг, категория и други, щяха чувствително да повишат доходите и да ги диференцират. С 380-420 евро днес българският учител пак щеше да бъде на опашката в ЕС, но подобно заплащане би било по-достойно за неговия социален статус. Вместо това жълтите промениха двата закона до неузнаваемост и направиха приближаването на заплатите до европейските невъзможно.

Няма да сгрешим, ако кажем, че това, което се случва в средното училище сега, е

на обществото към педагогическата професия. Не се намери политик, който да разбере, че зад статута на държавния служител се крие съвършено различна философска ориентация на просветата. Аргументите на бившия министър Владимир Атанасов срещу този статут, бяха два: първо, високите заплати щели да натоварят бюджета и второ, квалификацията на някои учители не съответствала на изискванията на държавната служба. Той обаче не обърна внимание на два факта.

От една страна, реализацията на Лисабонската стратегия за превръщане на Европа в пространство, изградено на основата на знанието, ще даде положителни резултати във всички области на живота и всяка инвестиция в образованието ще има висока възвръщаемост с мултиплициращ ефект. От друга страна, превръщането на учителите в държавни служители трябваше да стане постепенно и след покриване на определени квалификационни критерии.

Педагози с различна квалификация има, но този недостатък лесно може да се коригира чрез система за усъвършенстване, в която учителят влиза с постъпването на работа и излиза при пенсиониране.Такава система беше предложена, но министърът няма нагласа да възприема идеи, които не се негови. Той често говори, че се отделят много пари за повишаване на квалификацията. Но каква е ефективността на тези пари? Разполагаме с

за повишаване на квалификацията. Едната е петстепенна, утвърдена с наредба. За всяка степен се предвижда допълнително заплащане, но твърде символично. Втората система не е осигурена с наредба, не предвижда допълнителни възнаграждения, и предлага квалификация на нивото на партийната просвета. Това е обичайният стил на мислене в средното образование. Проблемите се виждат, но предлаганите решения са твърде повърхностни и с нисък ефект.

Уникален беше начинът, по който беше подготвена и приета Програмата за развитие на средното образование до 2014 г. Преди още да придобие завършен вид, през февруари тя беше приета от съвета на коалицията. По обясними причини не е обсъждана по същество. След това беше дадена на експертите от комисията в парламента, не за да я обсъдят, а да я одобрят. Депутатите от "Коалиция за България" и ДПС категорично не приемаха новата структура на средното образование, но послушно изпълниха партийните повели. Единствено Лютви Местан намери доблест да каже това, което мислеха повечето членове на комисията от управляващия блок. Нито един от тях не видя дефектите на програмата и хаоса, който ще настъпи след нейното въвеждане. Ако съдим по думите на министър Вълчев "аз не знам какво ще се случи след една или две години, но ние ще въведем програмата, а после ще я усъвършенстваме", този хаос с времето ще се засилва. Ние и сега всекидневно научаваме за нови идеи и хрумвания, независимо че тя вече е утвърдена от Народното събрание. Sancta simplicitas.

е идеята за трансформирането на VІІІ клас в подготвителен. Елементарните изчисления показват, че от І до ХІІ клас учениците ще учат чужд език около 1800 часа. Няма друг предмет с такъв огромен хорариум. Знае се, че за приличното овладяване на чужд език, са достатъчни 750-800 часа. Фактът, че досега часовете бяха около 1100, създаваше условия за усвояване на някои екстри. Може би на г-н Вълчев му е било необходимо повече време, но това, което предлага за цялата образователна система, е образец за програмен волунтаризъм и разхищаване на средствата на данъкоплатците. Да не забравяме, че увеличаването на чуждоезиковия хорариум е за сметка на общообразователните предмети, по някои от които по данни на ЕС нашите ученици са слезли от 5-о място преди 2000 г. на 25-то през 2004 г. Сега ще стане още по зле.

В програмата откриваме интересен нюанс за политиката на доходите. Сметките сочат, че с прехвърлянето на VІІІ клас в горния курс във всяко основно училище, в което досега е имало две паралелки в този клас, нормативът на учителите ще падне с една четвърт, а техните заплати с 25%. При по-голям брой паралелки ще има съкращения, като в най-добрия случай учителите ще станат външни лектори, но това неминуемо ще се отрази на качеството на обучение.

Не впечатлява начинът, по който министерството се опитва да реши проблема с доходите на учителите. Отпуснати са над 13 млн. лева и сега няколко екипа умуват как да нагодят тези пари така, че някои учители да получат по-голямо увеличение. Първо сумата ще се трансформира в критерии, а след това в проценти. Голата истина е, че

което едва ли ще го стимулира към по-добра работа.

Основен момент в политиката на доходите следва да стане правилото основната заплата на всеки учител да се съизмерва с минималната работна заплата по коефициент 2.5. Едва тогава следва да се говори за допълнителни възнаграждения. Този подход е без алтернатива, но няма воля за неговото приложение. Правителството не знае как, а Янка Такева не иска. Учителските синдикати отдавна са възприели принципа на тотото - да се борят за малък процент, но редовно. Съдбата на обикновения учител не ги вълнува и най-доброто доказателство за това беше колаборацията с правителството при промяната на законите през 2002 г.

В търсенето на диференциация на доходите министърът упорито се опитва да наложи като критерии за разпределение на отпуснатите милиони постиженията на учениците и оценките, които те дават на своите учители. Но нека не забравяме, че качеството на образованието зависи и от неговото управление. Затова, следвайки абсурдна идея, бих предложил неговата заплата да се определя от общия успех на кандидатстудентските изпити за страната и от оценката на учителите за него. Ако се приложи първия критерий - средният успех е малко над среден, той ще получава заплата, равна на учителската, но ако се приложи и вторият,

Той едва ли осъзнава, какви настроения ще се създадат сред учителската гилдия и колко субективизъм ще има при въвеждането на споменатите критерии.

Липсва яснота и как ще се оценява възпитателният принос на всеки учител, като знаем, че той може да се прояви след години. Често оценките на един и същ ученик за един и същ учител преди и след завършване на училище са коренно различни, тъй като от дистанцията на времето конюнктурните съображения отпадат. Подобни недомислици в програмата има много. До нейното приемане образованието се нуждаеше най-вече от стабилност, а основни дестабилизиращи фактори бяха лошата дисциплина, прекалено академичното учебно съдържание и лошото управление на системата. С излишните промени в структурата и в учебните планове министърът внесе нови източници на напрежение и хаос, но когато се появят техните негативи, той вече ще е на друга работа.