Шестнайсет години след създаването на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) правните експерименти не само не спират, но и се ожесточават. Декларираните цели са все благородни - уедряване на земята, повече модерни арендни отношения, по-ефективно използване на държавните и общинските земи и т.н. За съжаление някои от избраните способи и най-вече конкретните норми търпят съществена критика. Например:

1. Право на изкупуване на земеделска земя от страна на арендатори или наематели. Ако собственикът иска да продаде земята си, той вече ще трябва първо да я предложи на същата цена на арендатора или на наемателя за срок над 5 години.

Този правен институт е известен в много европейски страни, но отзивите за прилагането му са по-скоро негативни. Сигурно е само, че така допълнително се усложняват и бюрократизират сделките. Иначе подобни ограничения не са ефективни и не постигат целения резултат, тъй като лесно могат да бъдат заобиколени, като се декларира, че не е налице продажба, а замяна срещу движима вещ, бартер срещу услуга и т.н.

Минус на българската уредба е, че създава предпоставки за злоупотреба от страна на мними наематели без писмени договори за наем. Същите ще могат да твърдят и да доказват със свидетели, че са били наематели на определена нива и съответно ще имат право да се месят в продажби, които не ги засягат.

2. Защита на мерите и пасищата от разпродажба. Мерите и пасищата се обявяват за публична общинска собственост, без право да бъдат обявявани за частна общинска собственост, съответно продавани и заменяни.

В разпоредбата има смисъл, тъй като някои недобросъвестни кметове и съветници побързаха да се разпоредят с общинските мери и пасища, без да отчитат интересите на местното население, което се занимава с животновъдство. Разпоредбата обаче ще е по-скоро пожелателна, тъй като конкретни мерки за точно определяне на мерите и пасища измежду общинските земи не са предвидени.

Сигурно е, че много мери и пасища не се водят такива в действащите планове. Местните управници ще се позоват на този факт и ще продължат да ги разпродават. От друга страна, всеки купувач или арендатор на общинска земеделска земя трябва да има едно наум, че е възможно купената или арендуваната земя да му бъде отнета от следващ кмет, ако се докаже, че купената нива или ливада все пак е представлявала мера или пасище.

Висящ остава и въпросът за прокарването на различни видове техническа инфраструктура през мерите и пасищата, при положение че публичната собственост може да бъде обременявана с ограничени вещни права само в изрично уредени изключения.

3. Договор за аренда без съгласието на всички съсобственици. Един или няколко от съсобствениците ще могат да сключват договор за аренда, като придобитата рента ще се дели между всички съобразно дяловете им.

Официалното обяснение на поправката беше, че повечето роднини били добронамерени помежду си, а урбанизацията и емиграцията правели сключването на договори за аренда много трудно. Първо, само човек, който никога в живота си не е посещавал съдебна зала, може да твърди, че роднините у нас са добронамерени помежду си. Големият процент дела, най-вече за земеделски земи, са точно между роднини и по правило се точат поне по една петилетка.

На следващо място в министерството на земеделието, изглежда, са забравили, че един договор за аренда може да се сключи и за 50, 100, дори 200 години. Да се даде право на съсобственик да отдаде под аренда имот за такъв срок на практика означава да се разреши на съсобственика да продаде целия имот. Не е необходимо човек да е пророк, за да предскаже какви разпри и роднински драми могат да последват в подобни случаи.

4. Министърът на земеделието лично ще се явява по съдебни дела за защита на горите. Явно, за да не изглежда очертаната картина прекалено мрачна, с последния параграф от земеделското министерство са се погрижили да ни развеселят. На министъра на земеделието и горите се вменява задължението лично да се явява на съдебните дела, които се отнасят до държавни гори. (Досега това правеха упълномощени от министъра юрисконсулти и адвокати.) Но знае ли човек - може пък правната дейност на министъра да го осени с някои по-добри идеи за усъвършенстване на закона...

*Авторът е юрист.