В навечерието на вота на недоверие министър Радослав Гайдарски категорично отрече, че в здравеопазването има криза. По време на парламентарните дебати обаче той все пак призна, че в системата действително "съществуват известни слабости" и дори някои "наследени тежки проблеми". Кой носи отговорността за тях? Естествено, само и единствено управлението на… ОДС.

Да припомним: Обединените демократични сили управляваха от 1997 г. до лятото на 2001 г. Оттогава са минали почти шест години. Четири от тях начело на държавата бяха НДСВ и ДПС, като БСП неумело се правеше на опозиция, а през последната година и половина управляват БСП, НДСВ и ДПС, само дето този път като напълно легитимна коалиция, доминирана от социалистите.

Ако допуснем, че Костов, който е виновен за всичко в държавата (така навремето БКП се оправдаваше чак до средата на 70-те с "тежкото наследство на монархофашизма"), е съсипал и здравеопазването, шест години не са никак малък период "слабостите" да бъдат "преодолени".

За шест години например едно дете минава няколко съществени етапа: научава се първо да ходи, после да говори, сетне да чете, че даже да свири на пиано. Висшето образование пък трае най-често пет години - период, очевидно напълно достатъчен за натрупването на базисно професионално знание.

В задачата следователно се пита: а какво направиха БСП, НДСВ и ДПС, че за това време не успяха да обезвредят заложените от Костов "мини", особено след като се оказва, че натрупаните проблеми не са успели да доведат системата на здравеопазването до криза? Как се получава така, че те

Ето няколко възможни отговора:

А) Преди няколко месеца проф. Гайдарски обясни, че въобще не разбира за каква здравна реформа му говорят непрекъснато. Тези дни (съвпадението с вота на недоверие сигурно е случайно) професорът се сети, че стратегия за реформа в здравеопазването не само имало, ами била "почти готова". Почти, защото оставало "само" да се доработят някои дребни подробности като демонополизацията на здравната каса, доплащането на медицинските услуги, размера на здравната вноска...

Б) Веднага след Гайдарски се открои и заместникът му Емил Райнов, който е и председател на управителния съвет на касата. Той блесна в дискусия със смайващо непознаване на нормативната уредба в сектора, като приписа на лекарския съюз основни задължения на собственото си министерство.

В) Наскоро се разбра, че в някои от ключовите дирекции на здравното министерство работят главно ветерани дългогодишни пенсионери, които са дълбоко раздвоени между днешните реалности и времето на академик Малеев.

Всичко това, с други думи, означава не просто, че в системата не се прави нищо (това би бил значително по-приемливият вариант), а че се съсипват и малкото разумни стъпки, направени криво-ляво за реформирането на здравеопазването. Едната причина, разбира се, са административната некадърност и управленската некомпетентност. Другата обаче е още по-сериозна, а тя е липсата не само на политическа, а на човешка отговорност.

Впрочем слушахте ли как говореше Гайдарски по време на дебатите по вота? Говореше без капка отношение и с почуда, че го питат за някакви пациенти и техните права. Така, както през 1733 г. Антъни Хенли, парламентарен представител на Саутхемптън, написал до избирателите си: "Удивих се на нахалството, с което сте се осмелили да ме безпокоите по въпроса за акциза!", и нашият Гайдарски изглеждаше потресен, че от него се иска да отговори какво става в болниците. Министърът не падна духом дори когато призна, че за година и половина правителството няма визия по ключови въпроси от реформата, но за сметка на това няма и никакво намерение да се сдобие с такава…

За какво става дума ли? БСП очевидно по никакъв начин не си е взела поука от управлението си през 1995-1997 г. Нещо повече - Виденовият провал не само не й държи влага, но тя е в състояние и да го повтори, а може би дори засенчи.

Ето няколко примера само от последния месец:

* В рамките само на 24 часа министър-председателят Станишев смени три пъти оценката си за скандала около гласуването по закона за избор на евродепутати. Първо каза, че нищо не се е случило. Малко по-късно заплаши партньорите в коалицията с предсрочни избори. След това категорично отказа да говори по темата пред журналисти, като избяга от микрофоните им през подлеза между "Дондуков" 1 и 2. А накрая в интервюто си пред "Нова телевизия", където се държа толкова безпомощно, че изненада и онези, които от самото начало не гледат на него сериозно, стигна и до оптимистичния извод, че поведението му подействало "отрезвяващо" на тройната коалиция. Впрочем помните ли президента на имперското галактическо правителство Зейфод Бийблброкс от "Пътеводител на галактическия стопаджия", описан като "един фигурант, неразполагащ с никаква власт, чиято служба се състои

Е, за това става дума…

* След избухването на скандала около източването на милиони евро по програмата САПАРД министърът на вътрешните работи Румен Петков (покрай него пък се сещам за хубавата мисъл на Марион Бари, кмет на Вашингтон в периода 1979-1991 г.: "Като се изключат убийствата и обирите, престъпността в града е една от най-ниските в света.") благоразумно отиде да кара ски с еврокомисаря Фратини и предостави временно функциите си на министъра на земеделието Нихат Кабил. Естествено, Кабил заяви, че тепърва ще се проверява дали в скандала са замесени длъжностни лица, но междувременно Софийският апелативен съд, въпреки томовете материали от европейския орган за борба с измамите и българската прокуратура,  доста енергично и услужливо освободи основните "сапардисти". Малката подробност в случая е, че оневинените са приближени до когото трябва, а "под когото трябва" в държавата открай време се разбират двама души - най-добрият министър сред скиорите и един човек, който работи на адрес: София 1000 ,"Дондуков" 2…

* Министерството на външните работи също записа в актива си още една голяма черна точка, сравнима с изпращането на бившия главен прокурор Никола Филчев за посланик в Казахстан. Превърналият се в обект на нездрав интерес от страна на прокуратурата бивш несебърски кмет Трифонов беше спешно "командирован" за консулски служител в Одеса, което внесе известни съмнения в обявеното от министър Калфин намерение да въведе ред в назначаването на дипломатите ни зад граница главно по линия на изискванията за професионализъм.

* Не можем да не споменем и "Натура 2000". Вярно е, че правителството най-после прие списъка на земите, попадащи в екомрежата, само че най-интересните (и най-застрашените!) територии бяха отложени за септември, което най-вероятно ще доведе до поредното напълно "непредвидимо" застрояване на Иракли и Банско с по още няколко десетки бетонни грамади.

* Да не забравим и "социалната политика"! Според обещанията на Масларова пенсиите или ще бъдат вдигнати с 8.5% от 1 април, или с 10 на сто от 1 юли (заедно с бюджетните заплати), или изобщо няма да бъдат вдигнати. И да бъдат вдигнати обаче, само поскъпването на тока и парното (най-малко с по 10 на сто), което също се очаква от 1 юли, ще бъде достатъчно да изяде предложеното "увеличение".

* На този фон прецизно

прокарвани от министър Румен Овчаров. Тяхната полза за страната е съмнителна, но, както казваше Швейк, "за сметка на това вредата им е несъмнена"…

Да продължаваме ли? Ето и един цитат от "Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз", приета на 16 февруари 2007 г. от Министерския съвет, за да видите как същите тези хора изпълняват и тези си задължения: "Участието в процеса на вземане на решения в ЕС засилва диалога с държавите членки и задълбочава двустранните отношения с отделните държави. В тази връзка участието в работата на органите и институциите на съюза е сериозен инструмент за активна международна дейност. В това отношение е необходимо продължаването на последователната работа… За тази цел от особено значение е всички български представители да отстояват последователни позиции… Наред с отстояването на националните интереси последователността, способността за излагане на аргументи и правене на компромиси следва да бъдат водещи принципи"…

Разбрахте ли нещо? "В тази връзка", "в това отношение" и "за тази цел" държа да отбележа, че цялата "програма" е написана по този начин, а именно: там, където не се казва нищо, всичко звучи банално и абсолютно формално, а там, където всичко звучи банално и абсолютно формално, не се казва нищо.

Защо се случва всичко това? Разбира се, че не защото начело на държавата стои човек, получил всичките си постове единствено благодарение на своя произход, без нито един ден трудов стаж извън партийния апарат. Разбира се, че не защото зад неговия гръб се крият също толкова безотговорни и бездарни задкулисия, чиито амбиции се простират значително отвъд конституционните им правомощия и които следват някакви собствени дневни редове, често нямащи нищо общо с интересите на държавата. Няма да е чудно впрочем, ако това правителство изкара пълния си мандат, а на края се окаже, че във всяка област е постигнало успех, при това исторически, но натрупаните проблеми от времето на Иван Асен ІІ, Стамболов, Ляпчев, Кьосеиванов и естествено Костов, ще ни попречат да ги забележим и през следващите сто години.

Вярно, през лятото на 2001 г. царят благодари на предшествениците си, че били вдигнали летвата много високо, но кой ти помни и кой ли междувременно не излъга за далеч по-важни неща, включително и той самият. С други думи: опозицията трябва да е готова да си поеме вината за поредните провали на БСП и в здравеопазването, и в социалната сфера, и в енергийната политика, и във външните работи, и въобще! Филип Боков, понастоящем шеф на кабинета на министър-председателя, най-много да повтори репликата за мезетата, а ДПС (след еврофондовете) да изяде и тях. Както казваше великият колумбийски есеист Николас Гомес Давила: "Фалшифицирайки миналото, лявото се преструва, че гради бъдещето." Няма как да не се съгласим. Виждаме го и в това живеем - все между мрачното минало и светлото бъдеще.

Но "да сме живи и здрави", както каза онзи ден Гайдарски. Е, ако не здрави, поне да сме живи. Нали накрая трябва да остане някой, за да им плати и тази сметка.