Мине-не мине време, току пропищи някоя институция или партия, че открила разнобой на норми от два закона, които заедно противоречат на трети. В конкретния случай обаче е направо счупен рекордът по безсмислие. Издигнатият от ОДС кандидат за член на комисията по досиетата (можеше да се случи и на кандидата на друга партия) не получил разрешение за достъп до класифицирана информация, тъй като в далечното минало е имал присъда. А в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) пише, че се отказва достъп на осъждани лица независимо от реабилитацията им. Законът не прави разлика за какво действие човекът е бил осъден - дали защото е говорел и пишел срещу Държавна сигурност например, срещу погазването на свободата на мнение и на всички основни човешки права, или защото е крал и убивал. Така стигаме до абсурда да бъде отказано право да влезе в състава на комисията за разкриване тайните на ДС на човек, който някога е... действал срещу нея. Какъвто е конкретният случай.

Сигурно капацитетите по тайните сега ще започнат да спорят дали в случая бедата идва от ЗЗКИ (написан от маститите юристи на НДСВ) или от прекалено стесненото прилагане на ограничителната норма, основано единствено на буквата на закона. Каквато и да е причината, фактът е зашеметяващ - политическите затворници на тоталитарната система са законово отрязани от тайните. Като са искали много да знаят, да са станали депутати, за тях тайни няма - като върхушката на ДПС, която хем работила за ДС, хем е била вкарвана в затвора.

Не е по Кафка. А по елементарната ченгесарщина.