Тезата на проф. Витан Стефанов в статията му "Обществени съвети или партийни бюра във ВУЗ", публикувана в "Дневник" на 15 март, че предвидените в образователната стратегия за висшето образование "обществени съвети" към ВУЗ били израз на "корпоративни интереси" и "централизация" и щели да представляват "партийни бюра", е абсурдна и логически необоснована.

Авторът, изглежда, не знае, че подобни органи има към университетите в цял свят. В Европа те имат повече контролен характер, докато в Америка, Австралия и Азия тези съвети са и върховните органи на управление. В САЩ това са т.нар. Boards of Regents, които назначават президента (ректора). Благодарение на тези обществени съвети или настоятелства държавните университети придобиват характера и статута на публични организации. Тези органи отразяват обществения интерес и общественото подпомагане на университетите.

Така че тезата, че те водят до държавна централизация, е напълно несъстоятелна. Още по-малко ясно е защо авторът счита, че те щели да внесат "непрозрачност", докато техният контролен характер и представителство на обществените интереси логично ги правят защитници на прозрачността.

Не по-малко абсурдно е също, че чрез тях изпълнителната власт щяла да "задуши автономността на ВУЗ". Академичната автономност съвсем не изключва търсене на отчетност и отговорности от страна на държавата и обществото. Нормално е тези съвети да се асоциират с настоятелите и благодетелите на Софийския университет в годините след създаването му, а не с "партийни секретари".

Върхът на софистиката е твърдението, че тези органи щели да защитават и прокарват "корпоративни интереси". Всъщност нормалната логика подсказва, че точно представители и изразители на "корпоративни интереси" ще се страхуват от тези обществени съвети.