От две седмици гърми скандал с досиетата. Този път не за това кой е бил агент на бившия репресивен апарат, а за това може ли човек, съден за тероризъм по времето на комунизма, да бъде член на комисията за проверка на българските граждани за принадлежност към Държавна сигурност.

Казусът с предложения от СДС Георги Константинов за кандидат на комисията, на когото Националната служба "Сигурност" отказа допуск до класифицирана информация и на практика го дисквалифицира, се превърна в поле на ново поляризиране на темата с досиетата.  Дебатът около личността на Константинов и неговото минало всъщност много удобно измести фокуса от много по-основни въпроси: на какъв принцип управляващите и опозицията ще се договорят да се сформира комисията (ще се търси ли изобщо някакъв политически консенсус) и как ще се отварят досиетата. Въпросът кой ще ги отваря вече получи отговор с обявяването на номинациите. Колкото и абсурдно да звучи, факт е, че политическото говорене по случая "Константинов" надхвърли в пъти основателните въпроси около една друга категория сред номинираните, а именно кандидатите с кариера в народната милиция преди 1989 г.

Тяхното внушително присъствие, изразяващо се в една трета от всички номинации, е най-показателният знак как за пред обществото управляващите спекулират, че са "за" отварянето на досиетата, но на практика ще контролират процеса точно чрез свои проверени хора, работили в системата на МВР. Нещо повече, от всички 18 кандидати само единици са онези, които през изминалите 17 години неведнъж и подчертано не от вчера са били известни с категоричната си позиция по отварянето на архивите на ДС и не са я променяли конюнктурно, за да се харесат на тези или онези управляващи. Така на фона на политизираното говорене по случая "Константинов" и добре дошлото за мнозина мълчание за другата категория кандидати бившите милиционери изглеждат почти приемливи фигури. И ако се приеме, че миналото на един съден за тероризъм при комунизма е пречка, то по същата логика

е още по-основателна пречка те да присъстват в подобна комисия. Тези разсъждения могат да отидат и по-далеч - редно ли е агенти на бившия репресивен апарат да са министри, депутати, да "формират" общественото мнение чрез властта си в медиите или да са водещи политици, които са лицето на държавата и днес определят съдбата и развитието на България? Не, естествено, но след като са лъсвали, за тях сме научавали, че са от категорията на "патриотите".

Абсурдността на ситуацията, предизвикана от случая "Константинов", засенчи отговора на въпроса доколко кандидатите за членове на бъдещата комисия познават законодателството в тази област. И нещо много по-опасно, че не познават и новия закон, който ще прилагат. Защото в него е възприето изключението, според което се допуска дадени документи на бившия репресивен апарат да не бъдат огласявани от комисията поради интереси на днешната национална сигурност. Нещо повече, тези решения на комисията не подлежат на съдебен контрол. Тоест, приемайки да бъдат номинирани, всички кандидати, включително и такива яростни противници на комунистическия режим като Георги Константинов, са приели такъв значим компромис.

След като избраната по времето на ОДС комисия за досиетата "Андреев" не изпълни закона, като не излезе с доклад за кандидат-президентите през 2001 г. и по този начин позволи да бъде пренебрегнато съдържанието на архиви, като папката "Гоце" например, колкото му е бъдещата комисия да "преизпълни" закона, като под аргументите за национална сигурност скрие достатъчно тайни за определени хора и престъпления. Дават ли си сметка бъдещите членове на комисията как ще обяснят този компромис? Сигурно ще чуем напоителни обяснения, че такъв е законът. Да, колкото и обезкуражаващо да звучи, това ще бъде вярно. Такъв е

Всъщност номинациите на парламентарно представените партии показва колко големи са страховете от същинското отваряне на досиетата не само вляво, но и вдясно. Факт е, че нито една партия не излъчи номинациите с обществено или публично обсъждане. И ако за БСП това е обяснимо, странно е поведението на десните. От известно време СДС организира публични дискусии по важни обществени проблеми, на които кани общественици и журналисти, но за избор за член на комисията за досиетата такова обсъждане не се състоя. Ако беше направено това и изборът беше паднал върху кандидати, които дори формално да не могат да бъдат атакувани, нямаше да се стигне до днешната ситуация, при която СДС бива обвинявано за забавянето на комисията по досиетата, която трябваше да бъде готова на 22 януари. 

Публиката така и не получи цялата информация как се е състоял изборът на Георги Константинов. Известно е, че той е наложен лично от Петър Стоянов, както и че срещу това е имало и има сериозно несъгласие от влиятелни фигури в партията.  Но тук ясно трябва да се каже, че макар и несъпоставима с тази на БСП, ДПС и  НДСВ,

в които изпадаме с досиетата, просто защото политиците вдясно не решиха този въпрос напълно и окончателно, когато имаха пълната власт да го сторят по време на управлението си през 1997-2001 г. Причините - изкушението да употребяват досиетата и същият страх и зависимости, които прозират и сега. Петър Стоянов като президент, подкрепен от СДС, също би трябвало да сподели политическата отговорност за несвършеното. За съжаление той се нарежда сред онези политици вдясно, които гледаха на декомунизацията и отварянето на досиетата като на нещо закъсняло, когато са на власт, и като на сериозен инструмент за атакуване на управляващите, когато са в опозиция.

Не беше толкова далеч, за да се забрави, че при управлението на ОДС Народен съюз внесе в парламента законопроект за ограничение при заемане на ръководни длъжности в България и Стоянов в качеството си на президент не го подкрепи заявявайки: "Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото."

 "За съжаление ние, българските политици, не успяхме да направим необходимото тази жестока страница от историята на България да бъде широко огласена и заклеймена. Нося голям дял от отговорността за това, защото като президент не успях да наложа тази линия на политическо поведение." Това също са думи на

 Петър Стоянов, останали в едно интервю, в което говори за последствията от комунизма.

Да, за съжаление днес вече знаем, че крайно непоследователна и късогледа политика по отношение на тоталитарното минало и в частност на отварянето на досиетата е една от причините, "изяли" главата на СДС. От всичко дотук неотстъпчивата позиция на лидера на синята партия да не предлага друг кандидат за комисията е трудно обяснима. С нея той рискува да даде козове на онези, които правят всичко възможно архивите на ДС да останат затворени.