Убийци по невнимание

Убийци по невнимание

Като биологичен вид човешкият род има голям проблем със самоконтрола. Днес човечеството толкова агресивно се занимава с лов, риболов, дърводобив и земеделие във всички части на света, че буквално изтласква всички останали видове от планетата. Прекомерното ни желание да вземем всичко възможно от природата не оставя почти нищо за другите видове живот.
През 1992 г., когато правителствата по света за пръв път обещаха да се заемат с причиненото от човека глобално затопляне, те също така се заклеха да предотвратят породеното от човешката дейност изчезване на други биологични видове. Конвенцията за биологично разнообразие, приета на Световната среща за Земята в Рио де Жанейро, постанови, че "биологичното разнообразие е обща грижа за човечеството." Подписалите я се съгласиха до опазват разнообразието чрез спасяване на различни биологични видове и техните среди на обитаване, както и да използват целесъобразно природните ресурси (т.е. горите). През 2002 г. участниците в договора направиха още една крачка напред, като поеха задължението "съществено да забавят темповете на намаляване на биоразнообразието" до 2010 г.
За съжаление, както и повечето други международни споразумения, Конвенцията за биологично разнообразие остава широко неизвестна, неподкрепена и неизпълнена. Тази небрежност е трагедия за човечеството. Само срещу минимални разходи - а в крайна сметка може би и никакви - бихме могли да опазим природата и по този начин да запазим основата за собствения ни живот и начин на препитание. Убиваме другите видове не защото сме принудени, а защото сме прекалено небрежни.
Нека разгледаме няколко показателни примера. Някои богати страни като Испания, Португалия, Австралия и Нова Зеландия например имат риболовни флотилии, които използват т.нар. дънни тралове. Тези съоръжения влачат тежки мрежи по океанското дъно, като по този начин унищожават великолепни, неизследвани, а в много случаи и застрашени от изчезване морски видове. Редица сложни и уникални екологични системи и най-вече вулканите, известни като подводни възвишения, се сриват със земята само защото използването на дънни тралери е "евтиният" начин за ловене на няколко дълбоководни вида риба. Един от тях, атлантическият големоглав, се лови с търговска цел само от четвърт век, а вече е на ръба на изчезването.
По същия начин в много части по света тропическите гори се изсичат в името на повече земи за паша и отглеждане на земеделски култури. Резултатът е мащабното унищожение на редица животински видове, както и на тяхната среда на обитаване срещу минимална икономическа изгода на висока социална цена. Много често след изсичането на горите почвата бързо губи ценните си соли и минерали, като вече не може да поддържа земеделски култури или трева за добитъка. Като резултат новите пасища и ниви скоро се изоставят без надежда за възстановяване на първоначалната гора заедно с уникалните й екосистеми.
Като се вземе предвид, че подобни дейности са доста скъпи, докато изгодите от тях - неоправдано ниски, прекратяването им би трябвало да е лесно. Риболовът с дънни тралове трябва просто да бъде забранен, а рибната промишленост би могла без особен проблем да бъде компенсирана, докато премине към други начини на риболов. Изсичането на горите пък е най-добре да бъде прекратено чрез икономически стимули, вероятно съчетани с регулаторни ограничения. Ограничаването на практиката на разчистване на територии за земеделски нужди само по себе си няма да се окаже ефективно, тъй като фермерите вероятно ще започнат да заобикалят закона. Затова пък финансовите стимули сигурно биха се оказали успешни, тъй като изсичането на гори за създаване на пасища не е достатъчно изгодно, за да накара фермерите да се откажат от възнаграждения за опазване на земята.
През последните години мнозина държави с тропически гори се обединиха, за да обсъдят създаването на фонд за опазване на горите. Той би могъл да се финансира от богатите държави, като фермерите от по-бедните страни да получават скромно парично възнаграждение срещу опазване на природата. Един такъв добре организиран фонд би могъл да забави или дори да спре обезлесяването, да опази биоразнообразието и да намали емисиите от вредни газове при изгарянето на горски масиви. Същевременно дребните земеделски стопани ще имат стабилни доходи, които да използват за подобряване на благосъстоянието си.
Освен забраняването на риболова с дънни тралове и създаването на световен фонд за прекратяване на обезлесяването трябва да създадем и световна мрежа от защитени морски територии, където да бъде забранен всякакъв вид риболов, воден транспорт, замърсяване, драгиране, сондиране и други вредоносни дейности. Такива територии не само биха спомогнали за възраждането на най-различни животински и растителни видове, но и биха предоставили екологични преимущества, които да се отразят положително и на съседните незащитени области.
Също така имаме нужда и от стабилен научен процес, който да показва на света необходимите доказателства за природните богатства и за застрашените животински и растителни видове, по подобие на съществуващия вече подобен процес за климатичните промени. Политиците няма да се вслушат в думите на отделни учени, но ще са принудени да внимават, когато стотици от тях заговорят в един глас.
В заключение светът трябва да се договори за забавяне на климатичните промени, причинени от човешка дейност, в срок не по-късно от 2010 г. Няма съмнение, че промените в климата представляват една от най-големите заплахи за оцеляването на живите организми на Земята. Заедно със затоплянето на планетата и драматичните изменения на честотата на валежите много биологични видове ще се окажат в климатични зони, където вече няма да могат да оцеляват. Някои ще мигрират, но други (като например белите мечки) най-вероятно ще изчезнат, освен ако не предприемем решаващи мерки за предотвратяване на климатичните промени.
Тези мерки са осъществими до 2010 г. Те са напълно реални, тъй като срещу разумни разходи ще получим съществена чиста печалба. И най-важното - те ще ни позволят да изпълним едно световно обещание. Прекалено болезнено е да осъзнаеш, че човечеството е в състояние да унищожи милиони други биологични видове, както и да застраши собственото си бъдеще единствено поради невнимание.
* Джефри Сакс е професор по икономика и директор на Института за изследване на Земята в Колумбийския университет. Текстът е предоставен от Project Syndicate