Върховният касационен съд (ВКС) миналата седмица произнесе последното решение по делото за убийството на последния комунистически и първия посткомунистически премиер Андрей Луканов. С него бяха оправдани окончателно петима души, получили възможно най-тежкото наказание - доживотни присъди от първата инстанция - Софийския градски съд, през 2003 г. Тази развръзка беше до голяма степен очаквана, след като разследването беше компрометирано от разкритията за побой на някои от задържаните в секретна квартира на МВР в Копривщица. Показателно е, че в мотивите си ВКС отдели специално място на този факт, определяйки го като може би най-съществения за изхода на делото: "В демократичните системи на правораздаване неправомерните усилия за получаване на самопризнания, така както е станало и по настоящото дело, в края на краищата се оказват вредни за каузата на обвинението." Стигна се и до рядко срещаната ситуация представителят на държавното обвинение, вместо да го подкрепя, да заявява: "с този доказателствен материал делото изобщо не е трябвало да бъде внасяно в съда". Информациите и коментарите в пресата, радиото и телевизията се въртяха все в тази стеснена плоскост на случая и от година на година се отдалечаваха от търсенето на отговор на най-важния въпрос:

Истината е, че и при осъдително решение този съдебен процес не можеше да даде такъв отговор. Просто защото едно криминално разследване, по което бяха хвърлени значителни усилия, независимо от грешките и критиките, е почти невъзможно да даде краен и точен отговор за едно политическо убийство, каквото е безспорно убийството на Луканов. Разследването стигна само до бившия шеф на "Колонел" Ангел Василев, а на всички беше ясно, че той няма мотив и не може да е поръчителят. Криминалната страна на процеса, разбира се, но в случая с убийството на Луканов кръженето само в нейната орбита целеше и да не се стигне до някаква идея дори защо беше убит бившият министър-председател. Нещо повече - преекспонирането на едни и същи подробности, колкото и важни да са те, волно или неволно прави обществото късопаметно за обстоятелствата около самото престъпление. А е много важно да се помни какво е станало през 1996 г.

Годината е своеобразен вододел в българския преход. Управлението на БСП води страната към поредната икономическа катастрофа - хората не могат да си купят вече и хляб, тъй като левът се срутва стремглаво, за да стигне до шокиращите 3100 (неденоминирани) лева за един долар. По катастрофалните си мащаби положението далеч надхвърля гладната зима на Лукановото правителство през 1990 г. След гърменето на финансовите пирамиди започва мащабен фалит на банковия сектор. Има и такива обаче, които печелят добре. Един кръг номенклатурни кадри от социалистическата партия са с пресечени икономически интереси чрез цял конгломерат от фирми около групировката "Орион". В нея влизат и представители на различни сектори от изпълнителната власт. Тогавашният премиер Жан Виденов ги легитимира с наивното обяснението, че "това е един приятелски кръг". Андрей Луканов, макар и само депутат, пък беше открит противник на обвързването на правителството с фирменото съзвездие. По-късно, след убийството му, социологът Андрей Райчев, тогава секретар на Обединението за социална демокрация в БСП, ще заяви: "Луканов ми каза, че разполага с нови данни за корупция във висшите кръгове и е готов да предприеме решителни действия." Двата лагера - правителственият и около Луканов, бяха навлезли в открита словесна война месеци преди убийството. Самият Луканов заяви пред партийния елит в Плевен през март 1996 г:

Групировката "Орион" е завлякла няколко банки с общо около 2 млрд. лв. "Орион" прави всичко възможно да накара БСП да се прегърне с нея. Изпълнителната власт трябва да се освободи от всички, които са свързани с т.нар. приятелски кръг." Веска Меджидиева, съпруга на боса на "Орион" Румен Спасов и председател на Българска земеделска и промишлена банка (банката на "Орион"), му отговаря също публично през април: "Аз просто се чудя как такава личност като Луканов може още да се търпи в средите на БСП. Той е един изключително властолюбив човек и е готов да мине през всякакви трупове, за да постигне каквото иска, а то е той да е сам на върха на елхичката." Следва нова атака от Луканов през май: "Недопустимо и позорно е за БСП, че нейни представители във властта са свързани с "Орион". Единствено правилното е да се разграничи от скандалната групировка." Румен Спасов на свой ред през юли: "Луканов е политически интригант и посерко, който цапа гащите, като мисли, че хора като баща ми (бащата на Румен Спасов е бившият дългогодишен зам. вътрешен министър ген. Мирчо Спасов, починал по време на процеса за лагерите, който започва през февруари 1990 г., веднага след създаване на първото правителство на Луканов - бел. авт.) току-виж се вдигнали от гроба и му изкарат кирливите ризи.

заявява Румен Спасов. Три месеца по-късно Андрей Луканов е застрелян пред дома си. А Спасови и до днес са в ЮАР. Показателно е, че бившият премиер беше убит, когато неговата партия не беше в опозиция, а на власт. "Андрей бе прострелян, за да бъдат предотвратени последващи политически действия", каза Велислава Дърева (1998 г.). От тази гледна точка оправдателната присъда за петимата арестувани не може автоматично да се приеме като "делото е приключило, забравете".

Чудно е, че довчерашните близки съпартийци на Луканов днес мълчат, все едно че тази ключова за социалистическата партия фигура изобщо не е съществувала или че убийството му е някакъв лош сън отпреди 11 години. БСП по правило не обича да се обръща назад и не само по този повод. А фактите сочат, че случаят с Луканов се вписва в една дълга традиция. "Никой досега не се съмнява, че убийството на Луканов е свързано с червените среди" - пак Андрей Райчев (1997 г.). "България вече не е същата", казаха в хор Нора Ананиева и Красимир Премянов след покушението на "Латинка" 15. Но всъщност това заключение се отнася с пълна сила и за самата партия.

и убийството, и всичко, което произтече от управлението й през 1996 г. И всички се надяват, че с окончателното произнасяне на съда за провала на криминалното разследване ще настане и окончателна тишина. Каквато се очаква и за престъпленията на комунистическия режим, между които и т.нар. възродителен процес, и за фалита на банките, и за прескочените от съдебната система кредитни милионери... В този смисъл и за самата съдебна система и пресичането на способността й да правораздава.

Делото "Луканов" със сигурност крие достатъчно много конкретни факти не само със самото престъпление, но и за бездействието, от една страна, и съмнителните действия - от друга, на институциите. Не е маловажно например да се установи защо една докладна за заплаха за сигурността на Луканов от една специална служба да "се мотае" в друга специална служба, без да бъдат взети никакви мерки. Или пък как директор на такава служба като Национална служба "Сигурност" в МВР изпълнява ролята на посредник между Румен Спасов и Луканов. Страниците на делото дават отговор на доста неудобни въпроси, за които днес дори прокуратурата твърди, че няма достатъчно доказателства. Или както беше казала веднъж покойната Рени Цанова, адвокат на единия от подсъдимите: "Единствено не се знае кой стои над Ангел Василев."