На 11 април 2005 г. Междуведомствената комисия, която беше сформирана да изясни съдбата на задграничните дружества, създадени със средства на българската държава, внесе доклада си в Народното събрание. В него комисията констатира, че не разполага с голяма част от необходимата информация. Все пак след 7-годишни усилия завесата  беше повдигната поне донякъде. В резултат на решение на Народното събрание (ДВ ,бр.81 от 17.09.2004 г.) тогавашният министър на икономиката  Лидия Шулева внесе списък на 311 задгранични дружества. Управителят на БНБ Иван Искров изпрати в Народното сбрание с гриф "За служебно ползване" ревизионния акт на Българската външнотърговска банка (БВТБ), в чието приложение се съдържа списък на получателите на валута от БВТБ. Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров също изпрати в парламента с гриф "За служебно ползване" списък с имена на стотина задгранични дружества.

На 25 юни 2005 г. беше избрано 40-ото народно събрание. Нормално беше да се очаква, че то ще продължи започнатото и ще изясни каква е съдбата на всяко едно от посочените дружества, ако са фалирали - при какви условия, кой ги е представлявал, каква е неговата съдба след това. За съжаление до момента никой не проявява желание да поднови изясняването на този въпрос -един от най-големите нерешени въпроси по време на българския преход към демокрация.

През 2006 г. в Германия след 16-годишни усилия определената за аналогични цели  комисия е открила 1.6 милиарда евро от т.нар. червени пари на комунистическия режим на  бившата ГДР  (в задгранични дружества, във фирми вътре в страната, в сейфове и в ценни предмети, произведения на изкуството и др.) и ги е върнала на държавата, тоест на обществото, на което те всъщност принадлежат. На въпроса как са успели да постигнат това председателят на германската комисия Кристиян фон Хамерщайн отговаря простичко: "Германия е правова държава!"

За съжаление у нас медиите все още не могат да съобщят такава новина. Има достатъчно налична информация, документите, предоставени на 39-ото народно събрание, са достъпни за депутатите, изнесоха се и данни от бивши членове на политбюро на БКП за раздавани суми в куфарчета - за създаване на бизнес в България, но никой не търси българските "червени пари". Липсва и обществен натиск за това. Явно за българите този въпрос не е важен. Ще  се появи ли по-голяма мотивация, ако се предложи намерените средства да влизат директно в пенсионния фонд и в здравната каса и така да се върнат на обществото по справедлив начин? Ще разберем, ако някой го предложи!

Липсата на справедливост по този, а и по други въпроси, свързани с престъпленията на комунистическия режим, корупцията, отстъплението от предизборните обещания, са основните причини за обществената апатия, отказа от участие в обществените процеси и деморализацията на обществото като цяло. България рискува да се плъзне по този път завинаги. Властта само си въобразява, че апатията й създава комфорт, а истината е, че такава държава не я вземат на сериозно на международната сцена. Разбира се, за изясняване на тези въпроси е необходима и международна солидарност. Присъствието на българските депутати в Европейския парламент  дава добра възможност този въпрос да се интернационализира. Той не е  типичен само за България, но и за другите страни, преживели комунистически режими. Това могат да направят  евродепутатите, които България ще избере на 20 май.  Стига да искат!