Намеренията на Министерството на образованието и науката да намали броя на приеманите студенти по държавна поръчка и да увеличи приема със заплащане на университетското образование трябва да бъдат огледани от различни позиции, за да се преценят плюсовете и минусите. Засега тези намерения могат за бъдат перифразирани накратко така: който си плаща, той ще се учи!

Да припомним, че платената форма на университетско образование се появи като алтернатива на "безплатната" и беше прилагана в продължение на няколко години, показвайки сериозни недостатъци. Твърдението, че университетите трябва да предлагат образователни услуги (излизащо от опита на високоразвити европейски страни), у нас се реализира типично "по балкански". И така нареченият образователен пазар се напълни със "сергии" - университетски филиали по градчета и паланки, които не разполагаха дори с минималната материална база за провеждане на обучението.

Битакът на образователни услуги създаде сред обществото усещане, че не интелектуалните качества, полаганите усилия и придобитите знания от студентите ще гарантират нивото на съответната университетска образователна степен, а плащането за получаваната накрая диплома. Очевидните поражения, които примитивното пазарно мислене нанася върху качеството на подготвяните специалисти с висше образование, изглежда, не тревожи управляващите, които заговориха за нова стратегия, връщаща ни всъщност към старите похвати от предишните години. Какво трябва да очакваме и какви са изводите от лансираните чрез медиите правителствени намерения?

Първото от тях, с което правителството има намерение още през септември да зарадва родителите на абитуриентите, е, че в университетите няма да има приемни изпити - зрелостното свидетелство ще е достатъчно за кандидатстване. Браво! Само дето броят на приетите по държавна поръчка ще бъде по-малък от този на студентите, които ще бъдат принудени да платят за обучението си. Вярно, правителството ще наложи горна граница на платеното. А ако сумата пак ви се вижда значителна - сърдете се на университета, който сам ще я определя! Виновен е университетът, който сякаш ви изнудва - плащай повече, за да се учиш!

Второто правителствено намерение засяга

Пак по модела на всеотдайната партийна грижа за народните маси от времето на социализма ще трябва да улесним младите хора в получаването на лелеяната диплома в по-къси срокове от предвидените по действащия закон. Но не като им предлагаме обучение в рабфакове, партийни школи и други форми за псевдообразование от миналото, а ще им дадем възможност да стават по-бързо бакалаври, магистри и доктори с дипломи, с които да залеем трудовия пазар на Европейския съюз. Щото трудовият пазар у нас бил недоволен от компетенциите на завършващите млади специалисти и очаква държавните университети да ги осигурят в по-кратки срокове.

А те досега не го правили, понеже разтягали старомодното си обучение по-дълго, отколкото е необходимо. Сякаш когато хем предлага съкратени срокове, хем цитира европейската теза за образование през целия живот, министър-председателят ни гледа на университетите само като на печатници на дипломи (истински, а не фалшиви!), а не като на ковачници на знания!

При такова високопоставено държавно отношение едва ли има смисъл да се спори доколко обучението по един или друг университетски предмет отговаря на съвременните потребности. Защото университетското обучение в бакалавърската степен първо полага основите на висшето образование с базисни за дадена наука дисциплини, а в магистърската степен тези знания се задълбочават и конкретизират в по-тесни направления.

За това е необходимо време както за преподаване, така и за осмисляне на наученото, предвидено в досегашния Закон за висшето образование. Агитацията то да бъде орязано прилича на едновремешните лозунги "Петилетката - за три години!" И като чуем аргументи, че съкратеното обучение ще струва по-евтино на данъкоплатеца и ще отвори по-бързо вратата за професионална реализация на младите хора, нека си припомним до какво доведе претупването на дейностите и проблемите (не само на образованието) по времето на социализма.

е трето намерение на правителството. То ще трансформира колежите във висши училища с университетски статут, без да е налице висококвалифициран преподавателски състав на основен трудов договор и без необходимата материална база за обучение. Затова пък идеята застаряващото преподавателско тяло да се освежи с млади хора по опростена процедура, даваща научни звания и степени, ще доведе до поредния гаф на управляващите.

Преди години такъв гаф направиха румънските ни съседи, в резултат на който броят на хабилитираните лица у тях нарасна значително, без те да притежават необходимите научни и преподавателски качества. Този отрицателен пример е добре известен на образователните среди сред управляващите и ако те продължават да настояват за реализацията му, мотивите им очевидно излизат извън образователните рамки и заслужават специално разглеждане.

В духа на замислените промени, които да намалят отговорността на държавата за финансово осигуряване на висшето образование, е четвъртото намерение на правителството -

Настоятелствата са известни като помощен орган към образователните институции, който ги подпомага главно финансово за решаване на конкретни проблеми. В тях участват външни за институциите лица с финансови възможности и благотворителна нагласа и би трябвало да се набират по покана от самите (средни или висши) училища. Кой знае защо правителствената идея за университетски настоятелства обаче предвижда половината от членовете им да се предлагат от ресорния министър и да се определят от министър-председателя?!

Този факт компрометира благородните цели на самото настоятелство и го превръща в нещо като надзорен стопански орган, командван от държавните институции. Как ли тогава академичният съвет и отделните преподаватели биха могли да се противопоставят на конкретни изнудвачески предложения на настоятелите под формата "няма да ви дадем пари, ако...", след като зад гърба им стои правителствената институция?!

Ако към това прибавим и намерението ректорите на висшите училища да бъдат назначавани от същата институция, не можем да не направим паралел с миналото преди 1989-а.

Образованието би трябвало да е приоритет за политиката на всяка страна, в която управляващите мислят не само за днешния, но и за утрешния ден. И би трябвало това да се чувства от предлаганата на обществено обсъждане "Стратегия за развитие на висшето образование". Намеренията, коментирани тук, показват до какви последствия може да доведе криворазбраният "пазарен" подход, когато се превърне във водещо начало при структурирането и финансирането на висшето образование. Защото този подход подменя интелектуалните изисквания към бъдещите висшисти с бакалската сметка, която ще плащат (ако могат) за обучението си.

За привличането на платежоспособни учащи се можем да очакваме и прием по нови специалности - я по международно право, я по европейски мениджмънт и току-виж физици, химици и биолози пък прикачат прилагателното "европейски" към техните науки. А как обединена Европа ще посреща в бъдеще такива наши дипломирани псевдоспециалисти е въпрос с понижена трудност.