Че БСП е откровено дясна партия, вече е видно и на символно ниво. Започна да провежда пленумите си в зала "България" - място, където официално само десните свикваха досега партийни форуми. На реторично ниво обаче БСП продължава да държи ляв курс. Нищо че като умения и стилистика не е мръднала много от оня Априлски пленум през 1956 г. От Сергей Станишев през Кристиян Вигенин до Румен Овчаров на пленума в събота сякаш тържествуваше самото право на партийната аристокрация да дарява публиката със скучни и лишени от всякакъв полет на мисълта слова.

Сегашният Априлски пленум е също исторически - със задачата да положи темелите на социално-икономическата политика на страната в условията на членството в ЕС. Или, по думите на партийния лидер Станишев, възхитен от собственото си остроумие и правейки аналогия с Албена Денкова и Максим Ставийски - да очертае волната програма на кабинета, след като задължителната (членството в ЕС) е вече изпълнена. А пък във волната програма се влагало повече творчество и тя можела да е мост към следващ мандат.

ако продължим с термините от фигурното пързаляне, са: повишаване на доходите, достоен стандарт на живот; конкурентоспособна и високотехнологична икономика и високо образована, здрава и конкурентна нация.

Да надзърнем за творчески заряд при ключовите мерки.

С поне 10 на сто ще се увеличават бюджетните заплати в средата на годината. Тук и за композиция, и за техническо изпълнение оценката няма как да е висока - индексация на заплатите с приблизителен размер има от години, а само прогнозната инфлация за тази година изяжда половината от увеличението.

Намаляване на подоходния данък - засяга само нископлатените слоеве от населението. Наемниците с над две средни заплати - 800 лв., пак ще си останат в една скала със ставка 24% редом с милиардера Васил Божков. И това са доста хора - според "Индъстри уоч" средната заплата в София за последното тримесечие на 2006 г. е 880 лв., а в Стара Загора - 810 лв.

Намаляване на осигурителната тежест до 20% "при възможност" - очевидно това е само пожелание на книга, а и

Особено когато същата програма предвижда здравната вноска да скочи с 1/3 - от 6 на 8 на сто, без същевременно да се увеличи осигурителната тежест, тоест ще трябва пак да се режат други социални вноски.

Осигуровките не само че няма да падат, ами осигурителното бреме за близките по данъчна съдба до Васил Божков ще се увеличи. БСП връзва отново осигурителния доход към минималната заплата и максималният му размер вече е 10 минимални заплати, а минималният за самоосигуряващите се става 1.5 минимални заплати. При заложена от социалистите 200 лв. минимална заплата това е сериозен удар върху "наемническата аристокрация" - хората със свободни професии вече ще се осигуряват минимум върху 300 лв., а не върху 220 лв. като сега, а облагането върху високите заплати ще се простира не до 1400 лв., а до 2000 лв. Паралелно ще се покачват и осигурителните прагове по професии.

За пенсионерите - без приятни изненади. Ще вземат прословутото увеличение от 10% на 1 юли, а по-нататък ще им индексират пенсиите по златното швейцарско правило (половината от ръста на средния осигурителен доход и половината от ръста на инфлацията). Дългоочакваното преизчисление на пенсиите на по-отдавна пенсиониралите се, които вземат по-малко от по-скоро пенсиониралите се, мнозина няма да дочакат, защото то ще стане към края на мандата. Тогава ще да дойде и дългоочакваният Годо на пенсионната реформа - прословутият Сребърен пенсионен фонд, в който щели да се насочат всички приходи от приватизацията (нищо че в самата програма е предвидено тя да приключи) и 10% от бюджетния излишък.

Единственият троен аксел в съчетанието по доходите е в демографската политика - мъжете ще имат право на 15 дни отпуск, когато им се роди дете, а еднократната помощ за второ дете скача три пъти - от 200 на 600 лв. Наистина ефектно. И не много скъпо за реализация.

Втората цел в програмата - конкурентоспособна и високотехнологична икономика, се очаква да бъде постигната главно чрез пожелания. Например чрез "развитие на административния капацитет на централно и местно равнище за ефективното и в срок усвояване на европейските фондове". Или чрез "създаване на условия за пълно усвояване на средствата от Програмата за развитие на селските райони от общините". Разбира се, пожеланията могат да добият и блясъка на аналитични истини, нищо че според философите аналитичните съждения не дават ново знание или, иначе казано, дават баналности.

Ето например чрез кои две мерки ще се повиши технологичната конкурентоспособност на икономиката. Първо, чрез "насърчаване на внедряването на информационните технологии като ключов фактор за създаване на благоприятна бизнес среда". И, второ, чрез "подпомагане и развитие на конкурентоспособна ИКТ индустрия". Думите "насърчаване", "подпомагане" и "развитие" в случая нямат по-различна стойност от думи като "впрочем", "между другото" и "същевременно". А останалото в изреченията е самоочевидно като слънцето и въздуха - че високите технологии са нещо много хубаво и много важно за конкурентоспособността на икономиката.

В енергийната политика пък имаме бляскави синтетични съждения, които, пак според философите, вече дават ново знание. Като например: "Реализация на политиката на енергийна независимост чрез взаимна енергийна зависимост." Еврика - и Русия е енергиен васал на България, не само обратното!

защото за тях нямаше евродирективи при присъединяването. Което само по себе си повишава очакванията за повече размах поне в композицията - особено пък когато на леда е социалистическа, божем, партия. Уви, в здравеопазването съчетанието е изчистено от пируети - има да си се чака единната здравна информационна система, чрез която всички плащания ще минават през пациента. Има и да си се преоткрива идеята, валидна още от началото на здравното осигуряване у нас, да се облагат и нетрудовите доходи - от имоти и капитал...

И в образованието - същата мила посредственост. Отново е удостоено с място в програмен документ брадясалото обещание за нисколихвено студентско кредитиране. И отново се хвърлят обещания за стимулиране на изявените студенти и преподаватели. Единственият троен тулуп в целия този раздел е предложеният нов начин за финансиране на науката, и то в много по-големи мащаби от сегашните 0.5 от БВП. Програмата предвижда на всеки лев, отпуснат от бизнеса за наука, държавата да дава 50 ст. - докато разходите на частния сектор за наука стигнат 2% от БВП, а на публичния - 1%, както всъщност изисква ЕС. Но как точно ще става това и дали тъкмо БСП може да го извърши има да видим още половин мандат време.

Всъщност няма какво да се чака - отсега преизпълнението е ясно. Както каза премиерът - много от обещанията на БСП са вече изпълнени за няма и половин мандат. Какво тук значи някакъв си останал половин - ей го де го следващият.

Пързалянето по леда обаче със сигурност няма да се хареса на пенсионерите, които най-много гласуваха за социалистите. И на висококвалифицираните наемници, които най-малко гласуваха за тях. Какво пък, БСП не са нито тесни, нито широки, а съвсем фриволни социалисти.