Образованието го закъса до такава степен, че истерията за "кандидатстване" вече се пренесе в първи клас. До този абсурд се стигна за много кратък срок - през 80-те години родителите се тресяха от ужас по време на кандидатстудентските изпити. После през 90-те стресът се пренесе в битката за езикова гимназия след седми клас. През XXI век девалвацията е толкова голяма, че вече никой не знае къде да запише първолака си, тъй като т.нар. добри училища се броят на пръсти. Затова през последните години се стигна до истерични ситуации като тази в София - още през зимата родители да се тълпят през нощта пред "елитните" училища с надежда да успеят да запишат децата си в тях в ранните зори.

За да излезе от тази жалка ситуация, министерството на просветата седна да мисли мерки - дали децата да държат тест, дали да бъдат ограничавани да учат в кварталите, в които живеят (за да се спре напливът към центъра), дали да бъдат с предимство тези, които са изкарали предучилищния курс в същото училище или пък имат братя и сестри в горните класове. Тези предложения обаче не предлагат никакво решение на проблема. Защото голямата беда е, че

Родителите, които нямат по-големи деца обаче, не знаят това и търсят спасение в слуховете къде е по-добре и къде не. Като под "добре" всеки разбира различни неща. "Добре" обаче в държавните училища има много рядко.

За съжаление началният курс не е това, което си спомняте от детските си години - радост от училището и ученето, нови приятели, майчински настроена учителка и игра, игра, игра, както се пее в една детска песничка. Напротив днешните първолаци са бледи, изкривени от тежките си чанти, обездвижени и често демотивирани. Вече почти не се срещат майчински настроени учителки, играта отсъства от всекидневието. Малките ученици имат по два сборника по математика, но не са по-добри математици от поколенията, които ходехме само с по една тетрадка на училище. Читанките им са скучни, затова децата четат зле, а интересът към книгите не успява да покълне в тази ранна възраст, преди компютърът да заеме цялата им "операционна памет". Натоварването е голямо, учебното съдържание е сгъстено и е необяснимо как министерството си представя приобщаването на т.нар. проблемни деца - от малцинствата, сирачета, от разбити семейства и т.н. Защото отношението към децата в началния курс не е като на орлица-майка, а е като на мащеха. И вместо да ги мотивира, предимно назидава.

"Сигурно имам тъпи деца", ми каза една приятелка наскоро, след като установила, че двамата по цял ден учат, а учителите им непрекъснато са недоволни от тях.

е това, което искам да й отговоря. Необяснимо е как началните учители не успяват да запалят пламъчето на поверените им 20 деца, които прекрачват училищния праг ентусиазирани и любопитни. Напротив, често успяват даже да загасят искрите и се стига до феномена в пети клас пълни отличници да казват, че нямат любим предмет и мразят училището, но учат под железния родителски натиск.

Впрочем, ако не са родителите, трудно ще има отличници. Майки и бащи, баби и дядовци учат наравно с мъниците, за да изкарат скъпоценните шестици. Но и това невинаги им се удава, защото те не знаят нищо за звуковите модели, нито са експерти по "Човекът и обществото", а и не подозират, че помагалата по математика изобилстват от печатни грешки.

Ученето в началното училище е пренесено вкъщи и основно се осъществява там. Ако едно дете е болно и отсъства 10 дни, ще трябва да положи тежки за възрастта му усилия, за да навакса пропуснатия материал, и то задължително с помощта на родител. Само че не е ясно как едно ромче например ще успее да догони съучениците си, ако родителите му са неграмотни или неспособни да го подкрепят в ученето. Именно в този момент училището ще го изтласка и ще го превърне в аутсайдер. Получава се следният парадокс - с едната ръка държавата подава кифла на детето, уж за да го примами в училище, а с другата го натирва оттам.

Няма да повярвате, но

Тогава, незнайно защо, учениците се снабдяват с бележници. Така отрано детето разбира, че е много важно да трупа оценки вместо знания. Някои родители се оплакват, че учителите пишат само шестици, което не е реално и заблуждава децата за възможностите им. Други - че не спестяват тройките и четворките и това прави децата нещастни. Тоест ползата от бележниците не е доказана, а доказването вредите изглежда по-лесно.

Ако се питате как сладурите, които влизат в първи клас, се превръщат в неприятни и агресивни младежи, които се държат нагло на публични места, отговорът е - не на последно място и благодарение на средата в училище. Когато от първи клас детето свиква да слуша оплакванията на "госпожата", че й е ниска заплатата, когато става свидетел как тя обижда по-бавните ученици или им удря по някой шамар, когато в междучасието стават здрави побои, но учител не се намесва и не разрешава случая справедливо, когато горният курс пуши и се напива под прозореца на директора, тогава се създава една по-друга ценностна система. След 12 години оцеляване в такова общество няма как да си с английски маниери.

Тези неща обаче някак не впечатляват министерството на просветата. Ресорният зам.-министър е бил директор на техникум в провинцията, а в техникумите, както е известно, начален курс няма. Това е същият синдром като този на авторите на читанките, които явно

и затова са подбрали толкова неподходящи произведения (включително своите).

На този фон (и заради него) родителите на бъдещи първокласници се чудят къде да запишат децата си. Те естествено се интересуват къде дават добро образование. А по-важното е къде учителят е добър и толерантен човек. И понеже системата е толкова закостеняла, а напъните на всички управляващи досега да я променят са трагикомични, стана така, че хората, които са добри педагози и стават за учители, избират други професии. В образователната сфера останаха предимно хората без избор и за нула време посредствеността уеднакви добрите и лошите училища - професор Макгонъгъл избяга, остана само гадният Снейп, казано на езика на Хари Потър.

Затова никакви тестове или сегрегации на квартален принцип не могат да променят това състояние на нещата. Министерството първо трябва да разчисти къщичката си, като си даде сметка какви хора работят в него, колко разбират те от деца и от учебен процес и дали не взимат подкупи, за да пробутват един или друг несполучлив учебник. След това трябва да се вгледа в директорите и да смени недоразуменията сред тях, назначени с връзки и партийни протекции, а всъщност напълно неспособни да комуникират с млади хора. Ако има читави директори, те ще се погрижат и учителите да са добри. А добрият учител може да тушира и най-лошо написания учебник.

Ако това се случи, няма да има и истерични опашки. Дотогава обаче лутането между "елитните" училища ще прилича на тичане в кръг.