Скандал се разплита докрай само по невнимание

Въпреки резките движения на премиера, президента и главния прокурор онзи ден и вчера скандалът "Ангел Александров - Румен Овчаров" едва ли ще бъде разплетен докрай. За разлика от други подобни случаи обаче този път сравнително бързо и организирано се търси изход от кризата. Избрана е активна стратегия за разрешаването на скандала, по която съгласувано действат президентът, премиерът и главният прокурор.
Всекиму - роля
В събота премиерът Станишев пусна в отпуск икономическия министър Румен Овчаров и махна по една пешка от двата отбора - зам.-министрите Корнелия Нинова и Делян Пеевски. В неделя след гергьовденския парад пък президентът Първанов поупрекна премиера, че се е позабавил с реакцията, но пък след съботата вече бил доволен. Станишев на свой ред се оправда, че бил на посещение в Португалия. Всъщност още от Португалия е било решено за уволнението на Нинова, защото още в петък тя бе извадена от състава на правителствената делегация за посещението в Русия. Съобщението за двамата уволнени зам.-министри обаче беше пуснато късно вечерта, очевидно за да има роля и за президента, който също доста се позабави с реакцията си. Най-удобният начин държавният глава да влезе в час в такъв случай е не да даде официално изявление, а журналисти да го причакат с въпроси на публична проява. Първата му такава беше гергьовденският парад и именно след него Първанов, подобаващо на ранга си, леко издърпа ухото на Станишев - така създава впечатление на арбитър, напомнящо призива на Петър Стоянов към Иван Костов преди 7 години "Иване, кажи си, те ще те разберат".
За това, че и главният прокурор е в тройната завера, свидетелства първо прессъобщението на МС от неделя сутринта, че на обед премиерът ще отиде при Борис Велчев заради скандала и че след това двамата ще дадат изявления. Съвсем очевидно двамата вече са си били свършили работата предварително и срещата беше само театрално представление за пред медиите. Второ, още преди началото на срещата, след гергьовденския парад, Първанов издаде в аванс новината от нея - че Борис Велчев ще кани експерти от Еврокомисията да наблюдават разследването по случая.
Съгласуваността между президента, премиера и главния прокурор сама по себе си не е непременно нещо лошо, но пък свидетелства, че е избрана обща, междуинституционална стратегия за излизане от кризата. От думите и действията на тримата могат да се реконструират четири нейни опорни пункта.
Първо - впечатление за неутралност
Двете страни в конфликта са поравно санкционирани - Ангел Александров и Румен Овчаров са в отпуск, Корнелия Нинова и Делян Пеевски са уволнени. Неутралността обаче е изведена до логичния си и същевременно абсурден край с експерта от Брюксел, който ще наблюдава разследването. Наистина, при остър конфликт между съдебната система и изпълнителната власт е логично да свири чужд рефер - като на мач "Левски" - ЦСКА, за да повярва публиката, че играта е честна. Трябва да повярва и ЕС, че наистина се борим с корупцията. Но в същото време поканването на евронаблюдател е унизителен шамар за подопечните на Борис Велчев прокурори и следователи, които ще изясняват случая. И представлява пълно самопризнание от страна на президента, премиера и главния прокурор, че на българската съдебна система не може да се вярва.
Второ - никакво протакане
По думите на Борис Велчев, прокуратурата е облекчена от отпуските и уволненията, мотивирана е да работи в къси срокове и е логично да се очаква до една-две седмици развитие по случая. Очевидно евроизборите няма да бъдат аргумент за отлагане на развръзката след тях. Това обаче само по себе си означава, че развръзката трябва да е такава, че да превърне вредата в полза за БСП, която сега най-много страда от скандала. Това е свързано и със следващия момент в стратегията.
Трето - деполитизиране на скандала
"Не допускам, че може да има партийни противоречия на някаква икономическа основа, ако има нещо, то е в личен план", заяви вчера президентът Първанов. Той признава, че има и политически измерения на скандала, но те не били важни, а борбата с корупционните практики в отделните власти. Значи до какъвто и резултат да достигне разследването, дори да установи потресаващи случаи на корупция, те няма да бъдат свързани с БСП или с ДПС.
Четвърто - удар по "чужди свои"
След като Румен Овчаров заяви в петък, че го атакуват бивши съпартийци от 6-о управление на ДС, вчера и Сергей Станишев каза, че се надява по време на разследванията да излязат наяве много от неформалните кръгове за влияние и шантажи, които действат в последните 17 години. Задачата по самооткъсването на опашката обаче, ако изобщо има такава, е изключително трудна и едва ли е по силите единствено на това разследване. Това предполага мащабна война на БСП не само със собственото й минало, но в голяма степен и с настоящия й политико-икономически елит. Което пък би довело до сериозни сътресения в партията в предизборен период с твърде рисков залог - или голям възход, или голям срив на обществено доверие. Затова е по-вероятно да се очаква само локализирано люспене от опашката. С някои от "люспите" като Димитър Иванов и неговия в. "Земя" войната вече е в ход.
Ако стратегията на разследването успее и управляващата коалиция по думите на Първанов покаже добър кризисен мениджмънт, БСП, НДСВ и ДПС наистина могат не само да оцелеят на власт, но и да качат доверие. Много трудно е обаче да се постигне главната цел - скандалът да бъде отрязан от партийно-икономическите пъпни върви. Защото и в хода на разследването, и в поведението на партньорите от тройната коалиция трябва да се забрави за вече завъртените публично държавен резерв, офсетни сделки или тецове "Марица-изток", за които подхвърли Бойко Борисов. Което няма да е толкова трудно - кой си разплита сам пуловера освен по невнимание?