Всички са някак странно единодушни, че скандалът, който разтресе държавата тези дни, е "най-големият през последните 17 години". А защо?

Че той наистина е огромен, няма съмнение. Че показва до каква степен е организирана корупцията в държавата - също. Но по какви причини сме изненадани, че живеем в условията на класическа плутокрация - ето това е най-изненадващото. Нещо повече: големият скандал в България е тъкмо този, че позволихме през всичките 17 години на така наречения преход, и особено в последните пет-шест от тях, същинският преход да бъде успешно подменен, а през цялото това време да се правим на ударени.

Нека не се връщаме в 1990 г., когато, както разказваше години по-късно бившият посланик на САЩ Уилям Монтгомъри, ген. Любен Гоцев му написал на салфетка резултатите от първите демократични избори два месеца преди провеждането им. Нека не се връщаме и към август същата година, когато Жельо Желев предложи за свой вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев. Да пропуснем Луканов, свалянето на Филип Димитров, Беров с изпълзелите на светло групировки, катастрофално приключилото управление на Виденов. Това, да речем, беше отдавна, а българите, както се оказа, забравят бързо. Ето защо ви предлагам да започнем направо от 2001-а и просто да си спомним:

"България вече не е същата." Помните ли кой каза това? Каза го царят в изборната нощ на 17 юни, след като се разбра, че 43% от гласувалите са пуснали бялата бюлетина с две жълти ивици със същото упование, с което месец-два по-рано припадаха на опашките пред чудотворната икона на Бородица Троеручица от Йерусалим. "България вече не е същата" - едно от малкото свързани изречения на Симеон Сакскобургготски се оказа и една от малкото истини, които царят-премиер изрече през цялото си управление.

2001-а - тогава беше отворена вратата към хаоса. Тогава, с идването на царското движение, спонсорирано от икономически лобита и всевъзможни задкулисия на бившата номенклатура, победиха настроените за реванш енергии. Това по същество беше първият държавен преврат, макар и в рамките на закона, в най-новата ни история. Последва и втори - с вкарването на ДПС в управлението и постепенното разширяване на неговото влияние, несъответстващо по никакъв начин на електоралната му тежест. Така обещаното "възраждане" се оказа по милиционерски грубо провеждана реставрация, име на вкаран през задната врата на "Дондуков" 1 бизнес клуб, който чат-пат наглеждаше депутатите "си", и в крайна сметка - началото на особено динамично подкопаване на държавата.

Помните ли Стоян Ганев, проф. Квинт, Спас Русев, Ник Маринов, Бриго Аспарухов и въобще всички онези, за които не бяхме гласували, но оформяха дневния ред на България? Помните ли зачестилите убийства, включително премахването на Илия Павлов - знак, че олигархията е не просто в опасна близост до ресурсите на властта, а вече се настъпва по краката? А помните ли снимката двама министри, един депутат, царски съветник и мафиот пляскат карти на яхта край Монако? Ако отговорът е "да", защо тогава снимките, за които намеква сега шефът на следствието Александров, да са по-скандални от нея, а "нерегламентираните отношения" на Р. Овч. със забогателия пак по царско време Красимир Георгиев - "по-нерегламентирани"? Ами не са! "Яхтената история" с министрите Велчев и Петров, депутата Севлиевски, бизнесмена "съветник" Спас Русев и Доктора (впоследствие убит) още през 2003 г. показа, че управлението в държавата отдавна се е пренесло някъде другаде. Не в министерствата, парламента, на "Дондуков" 1, а в "Шумако", нощния бар на хотел "Рила", в "Капанина" и лондонските квартири на тайни съветници. Там, в този сумрак, попадна България, там ставаше ясно кой на кого и какво. Политиката се изпари и остана една "безмитна зона", където като си свалиш сакото и разхлабиш вратовръзката, можеш да удариш по едно с Черепа или да хвърлиш заровете с апелативния прокурор, докато си говорите с неговия съдружник - енорийския свещеник, за контрабанда на цигари и строежи на хотели по морето...

Управление на тъмно и под формата на оплетени до немай къде мрежи - това нямаше как да не произвежда скандал след скандал и то наистина ги произведе с бясна скорост и до степен в България да се загуби усещането за скандал. Загубата тъкмо на това усещане в комбинация с разрушаването и на малкото съществуващи механизми за регулиране на каквото и да било (с изключение, както беше казал някой, единствено на данъчните) се оказа, ако не фатално, то достатъчно, за да доведе така наречената държава до състояние на всеобхватно разложение. Да, всеобхватно, защото няма как да не си спомним и онова, което през всичките тези години направи и бившият главен прокурор Филчев, като прикриваше и всъщност с охота участваше в това разложение, превръщайки прокуратурата в отрицание на справедливостта. Защото няма как да пропуснем и стореното от президента Първанов, който награди с държавни отличия възкръсналата номенклатура и побърза да изпрати Филчев колкото се може по-далеч, било за да мълчи по една припряно заметена петролна афера, било заради нещо друго...

При това положение текущият скандал не само не е най-големият, а само част от дългия низ скандали

които, уви, постепенно се превърнаха в норма. Скандал обаче беше и качването на царя в самолета на италианеца Черани. Скандал е и присъствието на президента по разгулните празници на видни бизнесмени. Скандал е и източването на Държавния резерв в периода 2002-2004 г. от фирми, близки на ДПС, чрез които Доган (партньор на НДСВ, а сетне набутан и в тройната коалиция благодарение на Първанов) построи "сараите" си в "Бояна". Скандал е и уволненият Делян Пеевски да започне политическата си кариера от НДСВ на 21-годишна възраст и да я приключи (а дали?) на 27 години като зам.-министър по бедствията и авариите (!) от ДПС. Скандал е и издирваният от прокуратурата несебърски кмет Николай Трифонов, член на инициативния комитет за издигането на Първанов за втори мандат, да бъде назначен за консулски служител в Украйна, както и крупният пернишки бизнесмен Людмил Стойков, който също заемаше ключова позиция в предизборната кампания на президента като председател на "Сдружение за Перник", да мине между капките след гръмването на аферата около източването на милиони евро по програмата САПАРД. И накрая, макар че списъкът може да продължи до безкрайност: скандал е всяка вечер в най-гледаното време да текат извънредно скъпите еврореклами на НДСВ и в същото време БТК да се препродава преди изтичането на тригодишния забранителен срок и за четири пъти по-голяма сума, отколкото беше приватизирана чрез кръга на царските юпита.

В този смисъл историята с Р. Овч, Шарланджиева, Нинова, Пеевски и всички по веригата показва, а не ни казва тепърва докъде е стигнало наглото източване на България и каква бездна зее между дневния ред на управляващите и този на "българското общество" (каквото всъщност няма, защото социалността е деградирала почти напълно). Така че няма смисъл да се правим на учудени, още повече на възмутени. Виж, натъжени - да, защото не друго, а животът ни минава в "блато", с каквото ни сравни напълно основателно и шокираният от "алигаторите" Джефри ван Орден.

Радостното този път е само, че тресавището все пак се раздвижи. Друг е въпросът дали пак няма да утихне, както утихнаха и яхтата край Монако, и самолетът на Черани, и Филчев в Казахстан, и приятелите на президента, и самият цар, който и сега, по живковски снишен в някой от дворците си, изчаква да отмине бурята.

Ето защо фундаменталният проблем, който трябва да решим, е как да направим така, че България още утре да не е "същата". Да не е "тази", в която по силата на обстоятелствата сме принудени да пребиваваме. Да не е олигархията, която роди всички тези скандали и която е същинският скандал на "прехода". Да не е "онази", в която ни се подиграват, вкарвайки в затвора само Кузов.

Сложно е, но все отнякъде е време да се тръгне. А "спомнянето" е едно добро начало.