Забавеният с три месеца избор на комисията по досиетата се оказва само първият от фабрично заложените препятствия пред отварянето на архивите на бившите репресивни служби на комунистическия режим и огласяването на техните сътрудници. Вече се сбъдва една от мрачните прогнози, че заради бездействието на държавните институции практически дейността на новата комисия ще се блокира за неопределено време. Какво показва ситуацията към момента - има закон, има вече и комисия, но тя не може дори да започне работата по двете основни задачи, за които е създадена.

Първо - да създаде централизиран архив от всички документи на бившата ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА) като обедини архивите на всички държавни институции, в които се съхраняват подобни материали. И второ - да пристъпи към последователното обявяване на агентите в държавната власт, администрацията и обществената сфера. За да се направи второто, трябва да се изпълни първото. А то пък няма как да стане без нужната за целта сграда, където ще се помести централизираният архив.

Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров се смили и на първо време позволи на комисията по досиетата да заседава в същата стая в бившия Партиен дом, в която работи и ръководената от него комисия. Това висящо положение продължава вече втори месец и няма изгледи да намери скоро разрешение. В такава ненормална обстановка бяха извършени, а по-точно неизвършени първите две проверки - за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА на кандидатите за евродепутати и на кандидатите за директор на националното радио.

Те не бяха направени лично от комисията, както се изисква по закон, защото архивите още не са предадени на нейно подчинение. Не случайно членовете й се застраховаха, че след като получат архивните масиви, ще извършат прецизни повторни проверки, за да се установи дали не е имало укрита информация за проверяваните лица. В началото на май започна и проверка за агенти в настоящата изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Предстои държавните институции в трите власти да предоставят поименен списък на комисията, по който в специалните служби и в МВР ще се проверяват за досиета. Резултатите се очакват в края на юни и началото на юли, но забавянето на тяхното оповестяване може да се прогнозира отсега, тъй като комисията все още няма къде да съхранява предоставените й архивни дела.

Министерският съвет е задължен да осигури сграда

и технически средства за съхранение на архивите. Нещо повече, предвид важността на този акт законодателят е предвидил това да стане в тримесечен срок от влизането на закона в сила - напълно достатъчен за всяко правителство да осигури сграда за дейността на държавна институция. Този законов срок изтече на 19 март, но което е по-скандално - кабинетът дори не е поставил за разглеждане този въпрос. Последствието от това е, че независимата комисия по досиетата остава напълно зависима от правителството. Още в първите си изявления председателят на комисията Евтим Костадинов посочи, че най-важното е веднага да бъде осигурена сграда, без която дейността по същество не може да започне. Дори още преди да бъде избрана комисията, се заговори, че Министерството на отбраната (МО) предлага своя сграда в Банкя, но според членовете й този вариант не отговарял на специфичните изисквания.

Основното е, че сградата трябва да е достатъчно голяма, за да поеме огромния масив от пет различни институции - МВР, МО, Министерството на правосъдието, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Само в МВР архивът наброява над 2 млн. архивни единици, а за останалите дори липсва обобщена информация. Смята се, че материалите, които комисията трябва да обедини, ще надхвърлят дължина от 20 км. Вторият по значение фактор при избор на сграда е, че трябва да има подходящо помещение за достъп до архивите на граждани и изследователи. Това означава, че най-малкото тя не бива да е извън столицата, тъй като това ще затрудни гражданите. В обнародвания на 22 май 2007 г. Правилник за работата на комисията е посочено създаването на специализирана читалня за нуждите на граждани и изследователи. До този момент над 30 души са поискали да се запознаят със своите досиета или тези на близките си. Комисията обаче е с вързани ръце, защото на практика няма къде да им предостави поисканите документи. Проблемът ще се задълбочи, когато постъпят заявления от журналисти и изследователи, тъй като тяхната работа предполага проучване на по-голямо количество документи.

МВР обяви, че няма право да предоставя досиетата и насочи гражданите към новата комисия. Тя обаче не може да изпълнява задълженията си и няма да е изненада, ако накрая обере и негативите от този блокиран процес, тъй като обществените очаквания към нея са големи.

Ситуацията може напълно да излезе от релси през август 2007 г., когато изтича законният срок за прехвърлянето на архивите. Тогава държавните институции, които съхраняват документи на ДС и разузнавателните служби на БНА, са задължени да ги предадат на комисията. Без сграда, която да ги побере, това просто не може да се случи. А прехвърлянето на архивите към комисията е фундаменталният замисъл на закона. Членовете й вече получиха уверенията на част от държавните институции за готовност да започнат предаването на архивите.

Ето защо всяко по-нататъшно забавяне поставя под въпрос изпълнението на закона за неопределено време. А системата в България е такава, че ако правителството не спазва законите, от това просто нищо не следва. По снизхождение и за "пред чужденците" нормативната уредба е благоволила да допусне обжалване на правителствено решение, но за бездействието е осигурен пълен комфорт. Наличието на няколко параграфа, свързани с този вид увреждане на обществения интерес, е с чисто декоративно предназначение.