"Да оставим компетентните органи да си свършат работата." Този дежурен коментар на политиците все повече звучи като изпразнено от смисъл клише, ползвано за измъкване от неудобните въпроси на журналистите всеки път, когато представителни хора от трите власти се окажат замесени в скандал с дъх на корупция.

Ако компетентните органи имаха ресурса, свободата и волята да си вършат наистина работата, сега Мирчо Циганина нямаше да раздава "истини" по телевизията, а щеше да се намира на едно друго място. Вършенето на работата от компетентните органи не довежда до окончателно разкриване на истината, защото е твърде закъсняло и насилено следствие от избухването на всеки скандал, а не независимо упражняване на компетенциите, което би трябвало да е започнало далече назад във времето, когато са се "наливали основите" на скандала. Така стана при конфликта "Александров - Овчаров", който приключи с размахване на прокурорски пръст и на двамата високопоставени в своите властови територии държавни мъже.

Същото сме на път да видим и при избухналия междувременно скандал по повод текст с твърдения за спонсорства на политици, магистрати, партии, приписван на Мирчо Петков, известен като протежиран от ДПС бизнесмен,

Какво ще стане оттук нататък ли? Може да се прогнозира, че сега прокуратурата най-сетне ще се задейства по отношение на Мирчо, няма как. Но за да бъде спазена симетрията, няма да бъде простено и на размахалия текста по "Нова телевизия" бивш шеф на резерва Димитър Димитров. Срещу Мирчо Петков сигурно в най-скоро време ще бъде внесен някакъв обвинителен акт (именно някакъв, защото по случая не е работено навреме и стриктно, а с ослушване), както и срещу Димитров. И ще бъде отчетено свършването на работата. После ще се позабрави скандалът, докато делата влязат в съда, където обичайно не се установява вина.

Така приключват на българска почва корупционните скандали, които трябва да минат в очите на обществото и на Европа за борба с корупцията във високите етажи на властта. (Изглежда с тази цел и американският посланик се включи в прането на имиджа на властта със странното си твърдение от вчера, че допреди две години нямало осъдени лица за пране на пари, а днес вече има произнесени присъди и няколко души вече са в затвора?!) А скандалите приключват така, защото компетентните органи не действат като независима власт, призвана да установява истината и да санкционира виновните, но се изявяват по-скоро като надзиратели на свещения баланс между лобитата, да не би някой да вземе връх случайно.

Подобна прогноза се потвърждава от всичко, което се развиваше пред очите ни през последните години, откакто например Мирчо се прочу като търговец (или посредник) на оборота на зърно и дизел от резерва за стотици милиони лева. Не приказките по телевизията - неговите или на Димитров, а фактите бият тревога за съмнителното "вършене на работата" от полиция и прокуратура, към които ни отпращат политиците. Дали текстът, показан от Димитров по "Нова телевизия", е истински или фалшив, не е основният обществен въпрос.

Истинският проблем е, че прокуратурата твърди, че не знае това и тепърва ще го проверява въпреки внушителната й кореспонденция в отговор на жалби и сигнали срещу Петков от десетки засегнати, включително и с руското посолство, от времето на Филчев до това на Велчев.

Дали Мирчо е дал пари на заместник главния прокурор Христо Манчев, е недоказуемо. Но е факт, че бяха прекратени дела срещу търговеца. Както е факт, че в началото на 1995 г., след като полицията влезе в резерва и тогавашният шеф Йовчев припадна пред очите на сащисаните антимафиоти и след като Димитров зае шефския пост, бяха установени липси за над 200 милиона лева. И бяха заведени над 600 дела срещу фирми нарушителки.

- ето го въпросът, на който трябва да отговори Христо Манчев, който при това ръководи касационната прокуратура, която именно отговаря за наказателните производства. Ако папките прашасват из прокуратурата, не ни интересува какво приказват по телевизията Мирчо Петков и ген. Димитров. Защото фактите, а не техните приказки, задават лавината от неудобни въпроси към "компетентните органи" и ето само някои от тях:

- Защо никой прокурор (всички те са подчинени на Христо Манчев) не посмя да сложи парафа си под разпореждане за задържане на Мирчо Петков през август 2006, когато при обиск в дома му антимафиоти и следователи откриха чували със секретна документация на Комисията за защита на личните данни?

- Защо бяха прекратени делата срещу Мирчо Петков в няколко провинциални прокуратури, което се разбра на прокурорското заседание през същия август м.г., когато следователи и прокурори позорно се караха дали да бъде задържан или не Мирчо?

- Защо не бяха оповестени резултатите от "пълната проверка" на делата на Мирчо Петков, която новият главен прокурор разпореди в резултат на августовския скандал?

- Защо бяха затлачени делата на Мирчо Петков за източването на резерва и какво стана с разследването на кражбите в придобития междувременно от него завод "Бета" в Червен бряг, откъдето изчезнаха хиляди тонове метали на Държавния резерв (заводът беше използван за склад на резерва)?

- Разследвани ли бяха финансовите взаимоотношения на Мирчо Петков с бизнес дамата Кирилка Ангелова, на чието име, казват, се водел т.нар. сарай на ДПС в Бояна?

без политическа протекция? Протекция от кого, ще запитате? Ами че, първо, г-н Доган публично призна, че в политико-икономическата симбиоза нямало нищо лошо, напротив. Второ, и да не беше признавал нищо Доган, Държавният резерв два мандата се управлява от ДПС. И щом някой нов директор бръкне в неприкосновената територия на далаверите с резерва, той тутакси си отива (справка Димитър Димитров), даже му образуват и дело. Което показва, че властващото два мандата ДПС употребява доста смело компетентните органи. И доста дискредитиращо за тях впрочем. (Днес вече е забравен гръмотевичният арест на шефа на БЧК, известен като опонент на министър Емел Етем, но фактът, че делото стигна доникъде, е достатъчно симптоматичен за реалните причини, поради които е било образувано.)

Така че сега каквото и да предприемат МВР и прокуратурата, петното върху тях лъщи - те са се притаявали, за да не засегнат покровителите. Това е, уви, логичният извод. Повтарям - извод не от твърденията на този или онзи, а от проверимите факти, които съдебните журналисти знаят. Само помислете какви протекции трябва да имаш, за да не ти се случи нищо дори когато открият у тебе чували със секретни документи? И какво ли трябва да си направил, за да осигуриш място на личния си адвокат в Комисията за защита на личните данни! И още - да убедиш съда, че трябва да промени ЕГН-то ти, както е успял да направи прочутият Мирчо!

Всичко това МВР, специални служби, прокуратура нито са разследвали навреме, нито ги е интересувало. Те по правило вървят след събитията, както пожарникарите вървят след избухването на пожара, за да го потушат. Защото явно не са независими компетентни органи - аргументите са във въпросите по-горе. И няма как да са независими, след като с тях се сключват позорни сделки (справка - посланичеството на Филчев и смайващото признание на Първанов, че това била цената за назначаването на Велчев!)

Олицетворяващият единството на нацията държавен глава не намери досега и една дума за десетгодишното безпрепятствено крадене на Държавния резерв, въпреки че точно той трябваше да коментира скандала: нали военновременните запаси са пряко обвързани с националната сигурност, която иначе е любим аргумент на Първанов, когато се обсъждат други теми, като отваряне на досиетата на ДС например. А когато Държавният резерв е опоскан от приближените до ДПС "бизнесмени" и фирми, откъм "Дондуков"2 се носи тежко мълчание. И няма как да се носи друго - гласовете, осигурявани от г-н Доган, които ще стават стават все по-необходими и скъпоструващи, тежат на везната повече пред някакви си приказки за държавност.

С две думи, това, което гледаме всяка вечер по телевизията, не е борба с корупцията, а трагикомедия. Късно е тепърва властта да се справя със своите Мирчовци, прекалено дълго е делила брачното ложе с тях. За известно време управляващите могат да се утешават с факта, че са довели до пълно претръпване на обществените сетива към лавината от скандали. Голямата им заблуда обаче ще е, ако са приели, че апатия и стабилност са синоними.