За пръв път от шест години насам забелязваме сигнали, че американската администрация упражнява явен натиск срещу Израел за преговори за решаването на близкоизточния проблем. Американският експерт Хелън Купър свързва промяната с наличието на два фактора. Първо - необходимостта от постигането на напредък в решаването на израелско-палестинските различия, за да бъдат спечелени умерените арабски държави да сътрудничат на Вашингтон по наболелите проблеми.

Второ - стратегическите провали на администрацията на Буш в Ирак и Северна Корея, както и победата на демократите в Конгреса. Израелският експерт Алуф Бин, близък до американската администрация, разкри нов план на президента Буш за раздвижване на мирния процес в Близкия изток. Той се основавал на конфиденциални разговори между Израел и палестинската власт за механизмите за създаването на палестинска държава. Бин разкри, че държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс е поискала от премиера на Израел Олмерт да изложи вижданията си за тази държава, която да има единна територия.

Ясно е, че Райс вече има по-голяма свобода на действията си след силното ограничаване на ролята, която първоначално неоконсерваторите имаха в администрацията на Буш. Европейски източници съобщават, че държавният секретар ще обяви нова инициатива за "Конференция на десетте" - международната четворка (Русия, ЕС, САЩ, ООН), арабската четворка (Египет, Саудитска Арабия, Йордания и Арабската лига) плюс представители на палестинската власт в лицето на президента Махмуд Абас и на израелското правителство. Всички те трябва да обсъдят постигането на мирно споразумение, основано на арабския план "Мир срещу земя", обявен на срещата на високо равнище в Бейрут. През март на срещата в Рияд планът беше актуализиран, а усилията на Кондолиза Райс са насочени към постигането на резултат на всяка цена като компенсация за "черните дни", които президентът Буш преживява заради поражението в Ирак.

Директорът на службите за сигурност на Египет Омар Сюлейман твърди, че постигнатото споразумение в Мека между организациите "Ал Фатах" и "Хамас" съдържа всички необходими гаранции за започването на нови преговори между Израел и палестинците. Според него, когато "Хамас" обявява зачитането на предишни международни договорености и решенията на Арабската лига, това означава, че организацията приема мирния план, потвърден на срещата в Рияд. Членът на Съвета за международни отношения във Вашингтон Хенри Сигмън смята, че "Хамас" не е мимолетно явление, което може да бъде ликвидирано със силата на оръжието, а подобно на "Ал Фатах" е основна движеща сила в палестинското общество. И ако бъде пренебрегната, може отново да поднови терористичните операции срещу Израел.

Реакциите в Израел спрямо арабския план от Рияд бяха противоречиви. Историкът Ели Бърнауи хвърли отговорността за насилието в региона именно върху "Хамас" и екстремистките ислямски групи, които не разделят религията от политиката. А вестник "Мариф" написа, че планът е най-лошият от предлаганите на Израел, по-лош дори от плана на четворката, защото предвижда изтеглянето на Израел до границите отпреди 4 юни 1967 г., т.е. на средата на Генисаретското езеро, както и премахването на всички еврейски селища в областите Юдея и Самария, а Източен Йерусалим да остане под суверенитета на палестинската държава. По този начин, твърди изданието, Израел ще изгуби контрола си върху еврейския квартал на Източен Йерусалим и други свещени места, както и върху връщането на палестинските бежанци.

Други приветстваха плана, но с уговорката, че чакат не думи, а дела. Трети пък отказаха да приемат диктовката на всякакви предварителни условия, като един от тях бе самият Шимон Перес. Премиерът Олмерт се отличаваше от всички със своята отвореност, когато съобщи пред израелския вестник "Аарец", че вижда в саудитския план идеи, заслужаващи внимание. Той определи петгодишен период за постигане на договорености за решаване на всички спорове с арабите. Израелски политици обаче искат арабските правителства да докажат, че планът от Рияд не е само инициатива на политическия елит, който опитва да се самозащити пред нарастващата роля на Иран и фундаменталистките групировки, а е стъпка, отразяваща истинските желания за постигане на траен и справедлив мир чрез преговори.

Повечето израелски политици се надяват да бъде създаден съвместен международно-арабски форум, който да бъде гарант за изпълнението на всички взети във връзка с изпълнението на плана решения и предлагат към този форум да се присъединят ислямски държави като Пакистан, Турция и Малайзия.

Изненадата обаче дойде от лидера на партията МИРЦ и бивш министър на правосъдието на Израел - левия Юси Билин, който коментира с ирония идеите на Олмерт за постигане на петгодишно споразумение между Израел и арабския свят. Според Билин правителството на Олмерт не е в състояние да се справи дори с група изселници, които окупираха центъра на Хеброн, така че едва ли е в състояние да определи такъв срок, преди още да започнат преговори за окончателното уреждане на проблема с палестинците.

Европейски източници изключват дипломатически пробив в предстоящите месеци поради слабостта на кабинета на Олмерт и крехкото правителство на Палестина, ръководено от лидера на "Хамас", което отказва да отхвърли насилието и тероризма. Безспорно Кондолиза Райс води ожесточена политическа битка, използвайки създадената ситуация в региона и арабската подкрепа за усилията й. Тази битка обаче не е само срещу арабските и израелските екстремисти, но и срещу "соколите", ръководени от Дик Чейни. Макар че получи силни удари през последните месеци с отстраняването на Ръмсфелд от Пентагона и Джон Болтън от ООН, тази група все още разполага с ресурси и влияние по отношение на палестинските проблеми. Анализаторът от института "Ню Америкън фондейшън" Даниел Леви окачестви усилията на Райс в Близкия изток като радикална промяна във визията на Вашингтон за израелско-палестинския проблем, различна от досегашната позиция.

Въпреки песимизма за постигането на сериозен напредък според редица анализатори на срещата в Рияд Саудитска Арабия е успяла да изземе инициативата от ръцете на арабските популисти и да наложи реализма, който сам по себе си ще отвори път към разрешаването на 60-годишния конфликт. От друга страна, не са големи надеждите, че администрацията на Буш, чийто мандат изтича, е в състояние да постигне дори минимален резултат за оставащото кратко време. Арон Дейвид Милър от института "Удроу Уилсън" твърди, че Кондолиза Райс вече напомня на Колин Пауъл, намеквайки за бившия държавен секретар, който се сблъска с Белия дом в опитите си да предложи мирен проект за Близкия изток.

*Авторът е иракски журналист на свободна практика