Кротко, тайно и полека Симеон Сакскобургготски овладява кризата в партията си. Най-малкото - възседна гребена на кризата и й отне енергията, която - поне теоретично - можеше да доведе до бърз разпад на партийното единство.

Никакво отклонение от типичния царски подход. Първо Симеон величествено-обидено протака, докато омаломощи всички, държани в състояние на повишена тревожност откъде и кога ще ги изненада. После използва тактически най-малко очаквания момент преди рождения си ден и величествено-неприсъствено пуска окръжно чрез партийния сайт, в което плаши "лицемерните" бунтари с радикални мерки. Накрая свиква всички на половинчасов строеви преглед и величествено-великодушно иска оставките само на партийните зам.-председатели, и то и на "добри", и на "лоши", а цялото парламентарно войнство временно помилва до състояние "на разпореждане до второ нареждане".

Следва ново успокоително-тревожно протакане, докато дойде ред на същинския кадрови пасианс. Който пък даже може да се синхронизира с пасианса на Станишев - той също има да пренарежда цяло Изпълнително бюро. И понеже и в двете колоди има и министри, ремонтът на кабинета ще зависи от разбъркването на картите и в двете тестета. Междувременно царят си иска от коалицията директно туз - двореца "Кричим", който държавата толкова се е запънала да му върне, и е на път да удари блекджек още в първото раздаване - хем да си прибере двореца, хем партията. Истинският играч наистина печели двойно, когато може да запише на чужда сметка овладяването на собствената си партия - а нали това е много важно за стабилността на коалицията. Значи следва да бъде възмезден с дворец - а нали ДПС беше компенсирано за загубата на горите от земеделското министерство с курдисания върху фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков.

Сакскобургготски не случайно е много предпазлив към парламентарната си група. Още помни как пак в средата на мандата, когато НДСВ беше първа управляваща сила в предишния парламент, през 2003-2004 г. от нея се отцепиха НИЕ и "Новото време". Нито тогава, нито сега подобно нещо може да свали управлението - и с 10 човека да остане царят, ще са му достатъчни да крепи тройната коалиция. Но тогава изобщо няма да е сериозен фактор в нея, ще загуби кадрово присъствие на възлови места, изконната задача по запазване на реституираните му досега имоти ще е почти равна на пълното му политическо послушание, а "Кричим" ще си остане само една стара мечта.

Симеон Сакскобургготски обаче вече не е с онзи ресурс, който имаше преди 5-6 години, за да се чувства пълновластен господар над партията си. Името му отдавна не е икона, рейтингът му е на съвсем второразреден партиен лидер. Партийната аристокрация, макар и родена единствено благодарение на това име, вече може да свети и със собствена светлина. Едни като Антония Първанова и Соломон Паси имат и самостоятелно влияние сред жълтия електорат, доказано в броя гласове на преференциалния вот на евроизборите. Други от т.нар. юридическо лоби не само отдавна са се окопали на властови позиции, но някои като Даниел Вълчев успешно градят рейтинг на власт. Нито един от тях обаче явно не е готов да понесе тежестта на отцеплението, защото, макар че вече царското име все по-малко крепи единството на партията (дори вече не и номинално), то има онова магическо въздействие на марката, каквото дълги години имаше СДС - почти всички, които се отделиха или бяха отлюспени от него, отидоха в небитието. В нищо или полунищо се превърнаха и ранните жълти отцепници НИЕ и "Новото време".

Пред сегашните "инакомислещи" в НДСВ обаче перспективата на нищото или полунищото изглежда еднакво възможна и в двата варианта, пред които са изправени. Ако сега се примирят - срещу известни царски компенсации, разбира се - рискуват постепенно да бъдат изхвърлени от властовите списъци по-нататък - Симеон забавя, но не забравя. Ако пък все пак се отделят, за целта никак няма да е достатъчен легалисткият мотив за манипулирания конгрес - той можеше да се използва в психологическия момент, когато му беше времето, а не след сановническото депозиране на оставки. Но дори и "инакомислещите" да са искали да си спестят упреците, че са неблагодарни и невъзпитани кресльовци, и да изберат един по-достоен вариант за отцепление, след като царят вече окончателно наложи избраното от него статукво, големият въпрос пред "инакомислещите" е каква политическа алтернатива предлагат. Досега те само са маркирали едно по-дясно мислене и неодобрение на участието в коалицията и съюза с Доган, но това никак не стига, за да те припознаят за "друг". Така че недоволните трябва да избират - спокойствието сега, гарнирано с почти сигурното политическо пенсиониране от НДСВ в обозримо бъдеще, или неспокойния разрив сега и още по-неясното и неспокойно политическо бъдеще.

За НДСВ като цяло също няма добри перспективи в нито един от вариантите. Ако партията все пак се разцепи, тя не просто ще раздели, независимо в какво съотношение, електората си. На "оригинала" ще му трябва много време, за да препотвърди идентичността си на оригинал, а това означава, че поне местните избори са отписани. Ако пък се стигне до по-вероятния вариант - Симеон да постигне някакъв баланс в партията си, без да се изпуска никаква пара навън, на предстоящите местни избори НДСВ ще излезе в онова състояние, в което беше БСП на евровота след скандала "Румен Овчаров - Ангел Александров". Пред избирателя застава една шизофренична партия, в която всички искат да напуснат управляващата коалиция и в същото време всички подкрепят лидера си да останат в нея и в която лобитата са на нож едно срещу друго, но веднага се примиряват пред строгия поглед на лидера. И тогава какво да избере гласоподавателят в една партия, в която има само цар, лобита и... още нищо.