Когато става въпрос дали и как да се регулира икономиката, западните общества разполагат с утвърдена либерална теория, на която да се опрат. Стане ли дума за имиграцията обаче, се оказва, че либералната традиция не може да предложи подходящите отговори. В резултат на това както в Европа, така и в САЩ дебатите около имиграцията се доминират от твърде нелиберални гласове. Най-настоятелните от тях принадлежат на политици, за които на първо място стои опазването на културната цялост на тяхната родина от предполагаемата "ерозия" на чужденците.

Ксенофобията е нелибералната реакция на десните срещу имиграцията, но и мултикултурализмът на левите се оказва не по-различен. Мнозина теоретици на етническото многообразие, които призовават за откритост и толерантност към чужденците, в същото време се оказват противници на опитите на самите преселници да се интегрират в новото общество. За тях имигрантите, често живеещи в условията на враждебна среда, трябва на всяка цена да запазят своите културни традиции. Дори ако тези традиции, като например уредените бракове, половото разделение и принудителното религиозно индоктриниране, са в явно противоречие с принципите на либерализма. По този начин в съзнанието на голяма част от мултикултуралистите оцеляването на групата се оказва по-важно от правата на индивида.

Един начин да запазим откритостта си, когато се изправяме пред нелекия проблем за националните граници, е да осъзнаем, че космополитизмът е многозначно явление. Имануел Кант ни учи, че обстоятелствата, в които се намираме, винаги трябва да бъдат оценявани чрез съпоставка с обстоятелствата, в които бихме могли да се намираме. От тази гледна точка не изглежда справедливо, че някой, който по случайност се е родил в САЩ, най-вероятно ще живее по-дълго и по-добре от някой друг, роден в Кения. Това не означава, че Съединените щати трябва да отворят границите си за всички кенийци. Но означава, че жителите на Ню Йорк трябва да осъзнаят, че каквито и предимства да имат пред жителите на Найроби, те се дължат на мястото им на раждане, а не на лични заслуги. Така съгласно Кантовата философия най-малкото, което един американец може да направи, е да отвори врати за известна доза имиграция от Африка.

Прилагането на космополитизма обаче означава също така, че след като дадено общество е приело нови членове, те от своя страна също са длъжни да се отворят към новата за тях култура. Мултикултуралистите не са много склонни да признаят тази част от сделката, но либералите трябва да го направят.

Разбираемо е, че, живеейки в чужда за тях и често враждебно настроена страна, имигрантите решават да се изолират в собствени общности. От друга страна, някои приемни държави, като Франция например, понякога са твърде настоятелни в искането си преселниците по най-бърз начин да се нагодят към новия начин на живот. Но да се опитваш да живееш затворен живот в едно отворено общество е най-малкото неизгодно и не е нещо, което либерално настроените държави трябва да подкрепят.

Един поучителен пример за двустранното въздействие на космополитизма се появи през 2006 г., когато бившият външен министър на Великобритания Джак Стро повдигна въпроса около т.нар. никаб, пълното покривало, носено от някои мюсюлманки. Докато Стро защити правото на жените да носят по-ненатрапчиви мюсюлмански забрадки, той открито заяви, че ситуацията, в която при разговор с някой виждаш единствено очите му, е обезпокоителна.

По думите на британския министър да избереш да носиш никаб е равносилно на съзнателния избор да се изолираш от околните. Изказването му обаче не носеше ксенофобски характер, тъй като не призоваваше към пропъждане на мюсюлманите от Великобритания, нито пък беше израз на мултикултурализъм, провъзгласяващ правото на имигрантите да носят всякакви традиционни дрехи независимо от въздействието им върху околните. Министърът не призоваваше и към пълната интеграция на чужденците в британското общество. Вместо това с помощта на внимателно подбран пример той показа какво означава да си отворен към другите, като същевременно очакваш същото и от тях.

Според някои в опита си да наложи ограничения в облеклото на мюсюлманските жени Стро е нарушил съществуващата във Великобритания свобода на вероизповеданията. Оказва се, че либералните ценности понякога си противоречат. Ислямът например допуска определени форми на полигамията, но никое либерално общество няма да се съгласи да позволи религиозната свобода да навреди на принципа на полово равноправие.

За щастие примерът на Стро не представлява такава остра дилема. Както той самият изтъкна, носенето на никаб не се споменава в Корана и съответно е избор от културно естество, а не религиозен дълг. И тъй като съществуват и други начини мюсюлманките да покриват главите си, решението да не използват никаб ще е начин да покажат желанието си да принадлежат към едно либерално общество, като направят минимален компромис с вярата си.

За либералите въпросът никога не е дали границите трябва да са напълно отворени или затворени. Едно напълно отворено общество много скоро няма да има привилегии, които да защитава, докато напълно затвореното общество няма да има привилегии, достойни за подражание. И ако човек търси абстрактен принцип, който да следва по въпроса за имиграцията, либерализмът не е в състояние да го предостави.

Но едно либерално общество ще позволи на хора от чужди култури да се присъединяват към него, като по-скоро прави изключения за обстоятелствата, при които те да не бъдат допускани, отколкото обратното. Либералното общество също така ще разглежда околния свят открито, виждайки предимно потенциала в него, дори ако новите и непознати култури на пръв поглед застрашават привичния начин на живот. Този подход винаги е по-печеливш и за самите членове на това общество, за които е по-добре да се опитат да се нагодят към промените, отколкото да се бранят от тях.

И на последно място едно либерално общество няма да се фокусира върху това какво ние можем да предложим на имигрантите, а какво те могат да ни предложат. Откритостта, която имиграцията предполага, си струва да бъде закриляна, още повече че както изискванията, така и перспективите, които произтичат от нея, важат и за двете страни.