Всички във Франция са радваха на развръзката с Либия и още се радват на извадените от затвора български медици. Повечето наблюдатели, както и редовите французи смятат, че при изход от практически заложническа ситуация, особено толкова заплетена, не може без известен "откуп". Някои даже са съгласни и с това Франция (още повече че става дума за съграждани от Европейския съюз) да поеме своята част в покриването на милионите долари, платени на семействата на заразените деца.

Мнозина обаче се питаха дали тази драма е част от по-голяма игра и какво точно са е завързало при благополучната развръзка, представяна като резултат от големия посреднически талант на първата им дама. С услужливото повдигане на воала върху част от френско-либийските взаимодействия, направено от сина на либийския диктатор в интервюто му за "Монд", официално излязоха на бял свят и конкретните оръжейни спогодби, които са сред многото отблокирани неща тези дни. Така се стигна и до официално съобщение от Европейския авиационен и отбранителен концерн EADS, който потвърди, че е сключил контракт с Либия, за да й продаде противотанкови ракети "Милан" на стойност 168 милиона евро. Преговорите за сделката продължили 18 месеца. Френският министър на отбраната Ерве Морен беше съобщил, че Либия е подписала "писмо за намерения" да купи от Франция ракети. Либийски източници съобщиха и за втори договор с консорциума за радиокомуникационна система "Тетра" за 128 милиона евро.

Макар и по обем френската оръжейна индустрия, в която работят около 160 хил. души, да представлява едва 1% от целия износ и е само 0.1% от БВП, тя е един от 'локомотивите' на френските усилия в т.нар. R&D (Research&Development - изследвания и разработки) .

Това, което най-много подразни французите, като че ли не беше толкова известният цинизъм на реалполитиката на Саркози. И американци, и англичани, и руснаци точат зъби както за експлоатацията на либийските природни богатства, така и за очакваните големи оръжейни поръчки за модернизиране на остарелия вследствие на ембаргото парк. Само че изгодността на оръжейните продажби е едно, опитите за криенето й - друго, а претенциите в същото време, при това с гръмки фрази за нов стил, прозрачност и безупречност в политиката - трето.

Полемиката около оръжията се разрази най-вече около обстоятелството, че първите новини дойдоха от либийската страна. "Ако либийците не бяха проговорили, можеше и нищо да не разберем за тези сделки", възмути се първият секретар на опозиционната Социалистическа партия Франсоа Оланд. Париж се опита непохватно да увърта, след като в началото заяви, че не са подписвани такива договори (технически вярно, но, общо взето, игра на думи), а президентът упорито продължаваше да отрича да е имало каквато и да била връзка с освобождаване на медиците. От изявления на министерство на отбраната и комюникета на въпросните фирми се оказа, че преговорите за оръжейните сделки се водят от година и половина, като шефът на президентската администрация Клод Геан, с когото Сесилия Саркози отиде в Либия, отрече в интервю за съботния "Фигаро", че в казуса с медиците е ставало въпрос за тези сделки.

Но защо, след като оръжейните сделки са били толкова напреднали, все още не са били подписани, се питат коментаторите тук. Подобен въпрос - "Ами като е било толкова готово, защо още бяха в затвора?", възникна и след изявлението на Никола Саркози, че освобождаването на медиците е било подготвено отдавна. Новата му версия дойде онзи ден от бреговете на Уиниписоки: "Социалистите бяха на власт, докато тези нещастни медицински сестри бяха в затвора."

Това президентско раздразнение дойде в резултат на поисканото и получено от опозицията създаване на специална парламентарна анкетна комисия, пред която да се явят всички замесени в либийската развръзка лица, включително Сесилия Саркози и Клод Геан, "тъй като министрите не знаят нищо" (този на външните работи бе изслушан от съответната комисия в Националното събрание). Макар и депутатите вероятно да не са имали намерение да привикат и самия президент, не е изключено и той да се яви пред нея. По собствено желание, както сам заяви пак от Съединените щати.

При ситуации със заложници обикновено се избягва да се говори за точната цена на откупа, за да се предотврати злощастно повторение, което в случая може да хрумне на някой друг деспот, жаден за реабилитация, ядрени технологии, оръжия и т.н. В "класическите" заложнически случаи също така не се тръби и за ролята на емисарите в разрешаването им. В този обаче

и да дърпа конците, като "хвърля светлина". Два дни след като разпали полемиката с информацията за оръжията, синът Кадафи отново се намеси - този път, за да отрече думите си, че френският президент е бил помолен да "ускори нещата", както и за да даде рамо на твърденията на френските власти, че развръзката с медиците не била свързана с оръжейните договори. Според Сеиф ал Ислам "онези, които искат да видят сметката на Саркози, го правят от завист от успеха му в посредничеството" при освобождаването.

Ето как като резултат от цялата тази история, превърнала се от блестящ фоейрверк в нещо като кьорфишек в ръцете на френския президент, той се оказа зависим от волята на новите си "приятели". Саркози вече изпита болезнено на гърба си често променящите се настроения на Триполи в играта, напомняща за тоягата и моркова, и винаги добре ориентирана към либийските интереси.

Затова и три дни след пристигането си на ваканция в суперлуксозната вила в Улфъбъро, Ню Хемпшир, Никола Саркози не се сдържа и даде "импровизирана" пресконференция на брега на езерото Униписоки. "Раздразнен" (както се изрази де факто официозната TF1, която е и най-голямата частна телевизия в Европа) от разразилите се полемики във Франция. Едната, свързана с оръжейните продажби за Либия, а другата - с

"Няма полемика!", отсече държавният глава за либийската афера. "За сделките се преговаря от 18 месеца и прозрачността беше пълна", заяви Саркози и отново повтори, че освобождаването на медиците няма връзка с тях.

Най-острите критики към него обаче продължават именно по линия на голямото разминаване между афишираните амбициозни лозунги за прозрачност в упражняване на властта по време на предизборната му кампания. "Когато една страна върви към нормализация (...) и се отказва от тероризма, предпочитам да й помагаме да отива към демократизация", заяви още Саркози като оправдание за оръжейните спогодби с Либия. Помагане, вероятно сходно с това на всеизвестно отиващите към всичко друго, но не и към демократизация Тунис и Габон, които бяха сред първите му президентски визити, контрираха критиците му.

"Нищо ново под слънцето на Ню Хемпшир", коментира вчерашният френски печат. В известно противоречие със себе си президентът не се въздържа и зададе в типичния си стил контравъпрос към журналистите дали трябва да не търси работа и пазари за френските работници (тези от оръжейната индустрия). Което пък породи нов въпрос - след като сделките били уговаряни от 18 месеца и нямат никаква връзка с последните събития, как тогава именно президентът търси и намира работа и пазари за френските работници?