мЗащо здравната каса никога няма пари
Преди няколко дни Националният статистически институт публикува данни за смъртността в България, показвайки, че страната е най-зле от целия Европейски съюз (ЕС). Според тях 70% от хората са починали от сърдечни заболявания през 2006 г. В групата от 45-64 години това прави около 11 250 души. В сравнение с ЕС 6700 повече. Обезпокояващото е, че тези 6700 човека са починали във възраст, в която са на върха на кариерата си и съответно - трудов доход.
Ако се приеме, че всеки един от тях е взимал средно 400 лв. на месец, само за година здравната каса е била лишена от 1 929 600 лв. приходи от здравни вноски, да не говорим за останалите данъци. Освен загубените приходи от здравна вноска касата е платила и неуспешното лечение на тези болни, което в повечето случаи е станало в спешното или в кардиологичната клиника, където разходите са доста по-високи от други отделения. Детайлен оглед на бюджета на касата може да покаже колко разходи са направени. При бюджет от над 1 млрд. лева около 130 млн. лева отиват за кардиологията (вкл. кардиохирургията), тоест част от тези разходи щяха да бъдат спестени. Два милиона от загубени вноски и примерно 20 млн. от спестени пари от болнична помощ правят 22 млн. лв. - около 10% от дефицита на касата. А после казват, че нямало пари. Има, но трябва да се мисли как да се намерят.
Как би могло да се избегне всичко това? Като се наблегне на превантивното лечение. Влошени нива на холестерола, кръвното налягане, кръвната захар и надебеляването оформят 95% от причините
за всички заболявания на сърцето. Контролът над тези параметри намалява риска от усложнения с пъти, а оттам и смъртността. Необходимите стъпки са:
1. Касата трябва да доизгради софтуерната система колкото се може по-бързо, така че да дава възможност да се следи здравното състояние на населението.
2. Да се направи специален отдел, който да следи всички да ходят на профилактични прегледи. В западните страни това е част от т. нар. managed care - организации, които следят пациентите да следват точно инструкциите на лекарите, като по този начин се спестяват разходи на застрахователните компании.
3. Да се въведат бонуси за лекарите, чиито пациенти поддържат отлични нива на холестерола, кръвна захар, т.н. по подобие на бонусите за лекарите в Англия.
За всеки е очевидно, че многогодишно плащане на генерично лекарство за холестерол е много по-евтино от един байпас. Да не говорим за усложнения от болести като диабет, където ампутация, слепота, проблеми с бъбреците и сърцето водят след себе си разходи за десетки хиляди левове на човек.
Горните стъпки може да се модифицират за всяко едно болестно направление. Не са нищо ново и не са толкова трудни за изпълнение. Ако се комбинират с по-добро преговаряне на цените на лекарствата и намаляването на някои административни разходи, в здравната каса ще влизат и остават много повече пари. Те от своя страна може да се използват обратно за повишаване на качеството на здравната помощ и в частност на лекарските заплати.
Бездействието на управляващите е най-малкото съмнително, да не говорим, че може да се нарече престъпно. Обезщетението от 100 хил. лв. за болна от рак миналата седмица го доказва ясно. Така поддържана, системата ще се срине до 2-3 години. От нейната разруха ще спечелят частните фондове, които са много наясно как се спестяват 10%, които обаче няма да отидат обратно в системата, а в джоба на малцината избрани бизнесмени, политици, депутати, министри и т.н., спомогнали в начинанието. Няма да давам примери кои бизнесмени са се насочили към здравеопазването. А ако някой иска да види какво ще стане след 5 години в България, да отиде да гледа Sicko ( бел. ред. - новият филм на Майкъл Мур).
Последно работещите в касата да не си мислят, че проблемът не се отнася до тях. Повечето са в споменатата група от 45 до 64 години. А когато системата се срине, фондовете ще си търсят хора с желание да помагат на пациентите. Защото ще печелят повече. Ако не се размърдат малко и не почнат да оправят системата отвътре, след няколко години почти всеки един в касата ще се окаже безработен.
* Авторът е магистър по статистика, работи в GlaxoSmithKline Център за кардиологични лекарства, САЩ