Решението на правителството да въведе плосък данък е много важна новина. Плоският данък ще стимулира бизнеса, включително дребния, и това е добре. Изумително е обаче, че такова решение се взема от правителство, доминирано от социалистите. Плоският данък е любима идея на част от десните в САЩ, на икономическата десница - т.нар. либертарианци, които искат минимална или никаква държавна намеса в частния бизнес. Те обаче никога не са имали необходимото мнозинство в Конгреса, за да въведат плосък данък. От плоския данък биха пострадали бедните, които разчитат на необлагаемия минимум на доходите и на прогресивните данъци, както и на пряката държавна помощ.

В този смисъл коалиционното правителство на царя и социалистите в икономически план може да се определи като дясноцентристко правителство. От друга страна, социалистите винаги са имали подкрепата на голям процент от бедните. Дали става дума за глупост на българските избиратели? Не мисля. Поне не само на българските. Има много прецеденти на подобно несъответствие между политическа идеология и реална политика. В САЩ например Джордж У. Буш беше два пъти избиран с подкрепата на нисшата средна класа от Средния запад, въпреки че неговата икономическа политика (на стимулиране на бизнеса чрез намаляване на данъците на най-богатите) не е в полза на тази класа.

По същият начин както у нас етикетите ''комунизъм'' или ''див капитализъм'' все още действат на избирателите на някакво ирационално ниво, в САЩ формулировката big government (голямо правителство - т.е. държава, която се намесва твърде много в частните дела и частния бизнес, която се опитва да контролира естествените икономически процеси и работи с голям държавен бюджет) действа като политическа мантра върху хората. Когато чуят big government, мнозинството си представят някакво мрачно оруеловско общество на тотален контрол върху индивида. И там, както у нас, политическите фрази от времето на студената война все още действат.

Реално правителството на Джордж У. Буш (който дойде на власт като враг на big government) увеличи държавните харчения неимоверно - поради войната в Ирак, a също се опита и да ограничи някои лични свободи (на тайна телефонна или интернет кореспонденция) - поради войната срещу тероризма. Но това не попречи на мнозинството избиратели - републиканци, които сe определят преди всичко като врагове на big government, два пъти да гласуват за него. И при нас стереотипите от времето на студената война все още действат. Предполагам, че социалистите просто поради името и историята си няма да изгубят мнозинството от електората си, дори ако прокарват определено дясна икономическа политика.

Oт това размиване на понятията за ляво и дясно обаче най-много страдат десните - СДС и ДСБ. В началото на 90-те години десницата беше обединена от една ясна идеология - антикомунизъм. Днес обаче комунизмът като идеология или икономическа политика на сериозна, парламентарно представена партия не съществува. Политиците отдясно могат да говорят за мафия, за пране на пари, за ''дългата ръка на КГБ'', за руско влияние. Но антикомунизмът, както и комунизмът вече са несъстоятелна политическа идеология.

За да има шанс да се върне на политическата сцена, десницата трябва, първо, да се обедини и, второ, да се обедини около адекватна на времето идейна платформа, отчитайки реалните икономически и демографски процеси. Антикомунизмът от последното десетилетие на миналия век беше идеология, която надскачаше тясно класовите категории. Имаше и бедни, и богати антикомунисти. Какви реални социални прослойки гласуват за една коалиция между СДС и ДСБ днес? Каква подкрепа би имала коалицията от страна на едрия бизнес? Това трябва да е ясно на лидерите на тези формации. Не е ли парадоксално левите да защитават интересите на богатите, а десните да бъдат партия на бедните?

За съжаление политическият вакуум, създаден от кризата на десницата, веднага се запълва от партии и формирования с популистка или крайно националистическа фразеология. Национализмът е най-лесният начин да спечелиш избиратели. Но какво после? Историята ни показва, че партии с популистка и крайно националистическа идеология не са донасяли нищо добро на нацията си. Защото, за да управляваш добре, ти трябват не само патриотични или антикорупционни лозунги, а реално управленско умение и разбиране за икономическите процеси и за демографията на страната. Много важни са и дипломатическите умения - не само във външната политика, но и във вътрешната, защото в една парламентарна република правителствата неизбежно са коалиционни. Колкото до борбата с корупцията - всеки политик заявява, че ще се бори с корупцията. Важното е какво реално се прави и дали борбата с корупцията не става прикритие за борба с политическата опозиция, както става в Русия.