Ако се съди по видимите събития и публичните им оценки от наблюдатели и видни партийни фигури от всички цветове, ще излезе, че май само ГЕРБ няма проблеми и върви устремно към сигурната си победа според предричанията на социолозите. Вдясно все ще се намери някой - като петимата пристанали на Борисов седесари, да вгорчи вкуса от трудно постигнатата единна кандидатура за столичен кмет. В центъра мастити доскоро жълти депутати не без влияние по места са застрашени от изключване. Вляво се заплашват взаимно с анонимни оставки в случай на изборна загуба, без да се уточнява дали става дума за загуба в национален мащаб или за провал в София на червения претендент ген. Бриго Аспарухов. Ескалиращият тон на репликите, изричани от видни фигури на левицата, ги изважда от опцията на изтърваните думи пред камерите и на безобидните вътрешнопартийни интриги. И ги превръща в илюстрация на сериозни проблеми в БСП, които се изостриха в навечерието на изборите и явно няма да заглъхнат с приключването на вота.

Самото издигане на Аспарухов за кандидат-кмет на столицата, който трябва да пребори Бойко Борисов, си остана

който гложди и оставя белези в душите на формално високопоставени, но явно непосветени партийци. Как стана така, че след безбройните изявления на висши представители на левицата как избирали между два варианта за кандидат кмет на столицата (изявен член на БСП, който да сплоти партийните симпатизанти, или външен човек, който да привлече подкрепа извън традиционната) изведнъж предпочетен се оказа "третият" път - генералът, бивш шеф на разузнаването и още по-бивш кадър на Първо главно, който се приема нееднозначно дори в своята партия. И това се потвърди от самото гласуване на столичните социалисти - избраникът Аспарухов изпревари само с два гласа съперника си Георги Кадиев, доскоро зам.-министър на финансите, известен като "червеното юпи". От последвалата реакция на юпито пък се разбра, че самият лидер Станишев изразил открито предпочитание към бившия шеф на разузнаването точно преди гласуването и това "вероятно е наклонило везните на един-двама души". Защо Станишев ще предпочете генерала със спорната слава засега може да се гадае, но във всички случаи публични аргументи за догадките няма. Едва след като (и ако) НДСВ даде подкрепата си за Аспарухов, ще стане ясно, че Станишев предварително и тайно е получил уверение за тази подкрепа от Симеон Сакскобургготски. Което ще засили подозренията сред социалистите за паралелно и конспиративно творене на предизборната тактика на левицата.

Загадките на задкулисието вкарват в комични ситуации пред публиката изявени фигури на левицата, тъй като те се виждат принудени

пред медиите, че именно Аспарухов е човекът, който ще осигури на БСП победата в София, че генералът е "един от малцината запазили доброто си име в политиката през 17-те години на прехода", че "червените ченгета" (?!) сега ще се опитат да го дискредитират", че "ако БСП остане трета в София, няма план Б, има оставки" (Илияна Йотова, в. "Труд"). През това време колоритни представители на партията като Красимир Райдовски и Цвятко Цветков се нападат взаимно пред камерите, а като се има предвид, че и двамата се водят експерти по сигурността, при това първият също като Аспарухов е бивш кадър на Първо главно, но същевременно е и най-върлият опонент на кандидата за кмет, картината става изключително живописна. И хич не подсказва за сплотени предизборни редици.

Наред с причудливите твърдения и умозаключения, които твори паралелната реалност на неявните мотиви за издигането на ген. Аспарухов, в БСП

за кметските кандидатури. Във Враца "Позитано" 20 силово наложи сегашния кмет Воислав Бубев пред избрания от градските социалисти Димитър Гъндев. Хасково и Димитровград изпаднаха в аналогична ситуация, макар още да няма официални решения - центърът посочва сегашния "син" кмет Георги Иванов за Хасково и независимия Димитър Хаджииванов за Димитровград, местните социалисти предпочитат своите местни лидери. Прави впечатление, че посочените от централното ръководство на БСП кандидати вече управляват по един мандат, минават за успешни и е голяма вероятността да бъдат преизбрани. Явно БСП е готова да припознае за свои и кметове, чийто профил не съответства на партийната доктрина. Примерите илюстрират колко напред е отишъл прагматизмът на "Позитано" 20 и колко назад са останали книжните съображения на местните структури.

Тази

е само елемент от голямата и болезнена раздвоеност (други я наричат трансформация) на БСП. В интерес на истината за една смятана за традиционно лява партия в период на преход тази черта си има своите обективни предпоставки - та нали по ирония на съдбата точно на левицата се падна да даде най-голям принос за заличаването на политическите граници за сметка на далеч по-съществения интерес от запазване на властта, което беше възможно само при гарантиран мир, следователно и отстъпки отляво, в тройната коалиция. Впрочем, ако не бяха известни противоречията между президента Първанов и "Позитано" 20, човек можеше да си помисли, че държавният глава чрез комитета "Съзидание" на дейците на културата пришива повече успешни кметове към БСП без оглед на техния цвят, спестявайки на левицата неудобството тя да върши тази нелицеприятна за имиджа й работа. Сега, след като конфликтите между президента и партийната централа са вече публичен факт (потвърдени от самия Първанов пред журналисти в Евксиноград по повод папката "Гоце") и в партията все по-масово се говори за "пропрезидентски" и "простанишевски" лобита, след като за "личните игри на президента" говори не кой да е, а довчерашният му съветник и функционер на БСП Костадин Паскалев, явно инициативата на "Съзидание" отразява цели отвъд хоризонта на предстоящите избори. Това е

чрез еманципация от своята партия и намиране на други, "автономни" възможности. Само времето ще покаже каква цена ще плати левицата за желанието на президента да си гарантира политическо бъдеще, различно от това на добре платен лектор в дискусионни клубове.

В този смисъл различните форми на приятелски огън, по думите на президента, игрите и интригите, припознаването на "чужди" успешни кметове за сметка на свои са все парченца от пъзела на разнопосочните интереси. Като прибавим и незавидното положение на лидера на столичната БСП Овчаров (свален в резултат на корупционен скандал от министерския пост), става като че ли малко по-разбираемо защо левицата не успява да излъчи еднопосочна и достатъчно силна воля за победа. Необходимостта да се спасяват лицата на лобитата в нея не е най-подходящата стратегия за печелене на избори. Така може да се обясни и издигането на кандидатурата на ген. Аспарухов за София, където БСП се бори сякаш генералът просто да стигне до балотажа и нищо повече. И е съвсем логично - в полето на воюващи интереси и интриги трудно ще се появи силен и авторитетен играч. Просто няма да го допуснат.