Тази седмица комисията по досиетата за пореден път напомни, че няма къде да работи. От месеци тя моли, чака, иска сграда. И кой знае защо, впрочем кой не знае защо, нещо все не се получава. Отношението на управляващите към тази комисия е, меко казано, обидно и унизително. Тъкмо архитектите на комисията са тези, които непрекъснато спъват дейността й. Нещо като "аз те създадох, аз ще те убия". Твърде леко преминаха над медиите коментарите на управляващи политически фигури по тази тема през последните месеци. Обобщеният отговор на няколкото рехави журналистически питания към министри и депутати звучеше в стила на онова парче на "Ъпсурт" "Абе, я не ме занимавай с глупости". Дори министър-председателят влезе в този рап регистър на Бузлуджа, подразнен от въпрос за ДС миналото на червения кандидат-кмет за София: "Дрън-дрън:" Каква ДС, каква комисия, какви пет лева. Ако премиерът тегли едно "Дрън-дрън" на всичко това, как да чакаме рефлексия върху миналото, срам у ченгетата, отзоваване на дипломатите, които са били агенти на ДС, и къща за комисията по досиетата. Дрън-дрън...

Това, което тече в момента у нас спрямо близкото социалистическо минало, е процедура по балсамирането му. Техниката е отработена. Изчистват се вътрешностите, всичко онова, което в бъдеще може да замирише неприятно. Тялото на миналото се пълни с масла и благовония. Облича му се един офицерски мундир или цивилен костюм според необходимостта на деня. Поставя се в един брониран стъклен саркофаг, а пред него застава караул от историци-гвардейци. Черната работа по прочистването и балсамирането вече като че ли е привършила. Сега идва ред на процедурата по сакрализация на това минало. Ред на държавните почести, с които неговото изтърбушено тяло ще бъде положено в гробницата на народната памет.

Но да се върнем в тривията на деня. Без никаква връзка с горното, но по същото време, докато една комисия търси помещение, медиите се вълнуват много повече от друга сграда. И аз не мога да не отразя това вълнение. Един истински хотел-палат се е ширнал по вестниците и в Банско. От едната му страна - копие на възрожденска часовникова кула, от другата - Биг Бен (пак копие). По средата външен отопляем басейн. Красота и среща на културите. Дали двете часовникови кули могат да се ползват и за скокове в басейна? Да бъдем сериозни. Хотелът на бившия вътрешен министър генерал Бонев си е негова лична работа, двайсетината милиона също. Или работа на съответните институции, които отпускат кредити. Но възторженото отразяване на хотела като събитие в централните медии е леко некрасиво, леко смущаващо. Проверих, никъде не пише "платено съобщение", а така щеше да е къде по-чисто.

Накрая, за да свържа двете новини и да има полза от тяхното събиране тук, отправям следното скромно предложение. Имаме една бездомна комисия по досиетата, която дори явочна квартира не може да си намери. Имаме един бивш честен генерал и министър на вътрешните работи с 320 стаи и две часовникови кули. Моля генералът да отпусне няколко стаи временно за комисията и нейния архив. Тази благотворителна акция ще направи видима и комисията по досиетата поне толкова, колкото хотела на генерала. А от камбанариите на двете кули тържествено ще се огласяват нови имена на агенти.