На обществото - с мисъл

На обществото - с мисъл

Националната учителска стачка продължава десети ден. Достатъчно време да се откроят съзнателно или не разпространявани заблуди.
Ние, учителите от Софийската математическа гимназия, искаме да се чуе и нашият глас по манипулативните "истини", с които управляващите и част от медиите щедро облъчват обществото.
Най-голямата неистина е, че учителството е против осъвременяване и оптимизиране на образователната система. Под това се разбира промяна на учебните програми, използване на съвременни средства за обучение, повишаване квалификацията на преподавателите. Всичко това се планира, организира, финансира и контролира от МОН, без да се търси и отчита мнението на учителите!
С какво право упреците са насочени към преподавателите? Морално ли е те да отговарят за чужди вини?
За пример да вземем изучаването на чужди езици и компютърни технологии. Недостигът на квалифицирани учители е очеваден. Това са търсени и високоплатени специалисти, които нямат никакви причини да работят в училище. А това обезсмисля добрите намерения и ги превръща в пародия.
Нима ние, учителите, сме виновни, че часовете по фундаментални науки като математика, български език и литература, история и други непрекъснато намаляват?
Другата заблуда е, че не желаем външно оценяване на резултатите от нашия труд, както и че сме против задължителните национални матури. Нека си припомним кой е против зрелостните изпити, кой заведе дела срещу МОН и ги спечели. Може би обществото е забравило, че това бяха учениците и родителите им.
Бихме попитали външното оценяване колко "отвън" ще дойде. От друга планета, от друг континент, от друга държава... Или отново от голям брой "некадърни" български учители?
На основателните искания за повишаване на основната учителска заплата се отговаря с обвинението, че сме против диференцираното заплащане. Това са две различни понятия! Ние сме против мизерните си и унизителни основни заплати! Затова и стачкуваме! Не сме против диференцираното заплащане, а срещу неподходящите критерии, по които то ще се извършва. Диференциацията да започне от истинския рейтинг на училищата, а не от материалната им база, независеща от работата на учителите. Не наличието на плувен басейн в Софийска математическа гимназия отразява качествата на нашия труд, а многобройните отличия от национални, европейски и световни състезания.
Освен това парите, които се отпускат за диференцираното заплащане, са, меко казано, "скромни". Понеже сме математици, пресметнахме, че за учебната 2006/2007 година сумата, която би получил най-добрият от нас, е до 150 лв. За една година! Бихме попитали някои от управляващите как 300 + 12.50 = 1000 лв. (Сумата, която се тиражира, че ще е месечната ни заплата след диференциацията.)
Недопустимо е българският учител да бъде поставен на колене и в същото време да раздава знания и духовност!
Обидно е пренебрежителното отношение към професията ни и налаганото мнение, че тя се упражнява само от некадърници без съвест!
Протестираме не само заради нас и семействата ни, протестираме заради днешните и утрешните ученици, протестираме заради бъдещето на България!
Стачкуващият колектив на Софийска математическа гимназия "Паисий Хилендарски"
На учителите - с любов
С настоящото писмо искаме да заявим пълната си подкрепа и разбиране за стачните действия на българските учители!
Напоследък въпросът за учителските заплати, съответстващите им дейности от страна на учителите и качеството на изпълнението им доста нашумя в медийното пространство и дори в разговорите между хората. Разбира се, оформиха се два лагера: единият, начело с господин министъра на образованието, твърди, че пари за увеличаване на заплатите няма, а и не е необходимо, тъй като преподавателите в училищата и педагозите в детските градини не си вършат съвестно работата, т.е. "получават толкова пари, за колкото работа са свършили". Другият лагер обаче, начело с оръфаните и мизерстващи учители, заявява, че чрез стачката си започва да "работят за колкото пари са получили". И оттук излиза въпросът кой има повече право.
Може би ние не можем да отговорим обективно и напълно разумно на този въпрос, но можем да ви разкажем защо взимаме страната на "даскалите".
На 15.09. отидохме на откриването на учебната година в СМГ. И там цареше оживление, разнасяха се огромни букети с цветя - толкова огромни, че повечето учители не можеха да ги носят и им помагаха техни бивши или настоящи ученици. И искам да наблегна на думата бивши - да, там имаше и такива - големи хора, пораснали, студенти... върнали се на първия учебен ден в старото училище. Но за какво може да се върне един вече пораснал, изучил се човек на това място, където са го хокали, писали са му двойки и са го карали да си пише домашното? Ами има само един отговор - заради учителите си - за да ги видят, да разкажат за преживяното и постигнатото, защото те не са били само техни преподаватели по време на престоя в класните стаи, а са били и техни ПРИЯТЕЛИ. Но как може един човек, който само те е измъчвал с писане и четене на неразбираеми неща, който е гледал на теб като на поредното неприятно задължение и спънка в живота, да е твой приятел? Не, това не е възможно, което ни навежда на мисълта, че митът за безсъвестното отношение на учителите към техните подопечни учещи се въобще е много далеч от истината... Показателен пример за това е и нашият випуск. Ние завършихме математическата гимназия през 2006 г. С отличната подготовка, напътствията и подкрепата, които ни дадоха нашите учители, почти 100% от нас започнаха своите студентски неволи още същата година, като една значителна част от тях бяха приети да учат в чужбина. Какво означава това? Ами че тези хора, за които големите политици на България в момента се чудят дали заслужават да могат да отидат на почивка за една седмица, или им е твърде много и дали трябва да ядат всеки ден, или и това им е много, НИ НАПРАВИХА КОНКУРЕНТОСПОСОБНИ - на всички европейски, американски или каквито щете още младежи, чиито преподаватели получават на месец толкова, колкото един български учител не би получил дори и след 2000% увеличение на заплатата... И въпреки това с упоритост и искрена любов към своята работа те - българските учители, продължават похода си срещу простотията, неграмотността и безхаберието в България - една истински патриотична и заслужаваща поклон и уважение дейност, която с убеденост бихме казали, че НЕ съответства по никакъв начин на тяхното заплащане.
Разбира се, има и хора, които ще кажат - да, но аз съм чувал за даскали, които наистина не изпълняват задълженията си в клас... Е, сигурно има и такива, НО: бихте ли ги винили, като знаете колко пари получават и че всеки ден се чудят как самите те ще свържат двата края?
С тези редове долуподписаните се обявяваме ЗА увеличение на учителските заплати и спиране на потъпкването на една от най-достойните професии!
Випуск 2006 г., СМГ