В доклад, подготвен от консултантската фирма HHS, нефтените залежи на Ирак вероятно са двойно по-големи от сегашните данни за тях. Докладът прогнозира, че добивът ще се увеличава главоломно през следващите пет години. Това изследване, публикувано във "Файненшъл таймс", се приема като най-достоверното и всеобхватното до този момент. Според авторите му добиването на иракския петрол директно е свързано с нарастването на сигурността в страната, която засега се определя като много ниска. Въпреки това, казват те, от гледна точка на ресурсите на Ирак възможността да се добива нефт там е уникална за целия свят със своите перспективи. Консултантите са разработили и специална прогнозна карта, която нагледно показва, че в пустинята, където още не е направен нито един сондаж, съществува наличност от 100 милиарда барела петрол, които биха се добавили към сегашния национален резерв от 116 млрд. Така Ирак ще изпревари Иран и ще се нареди непосредствено след лидера Саудитска Арабия.

Залежите са именно в районите, граничещи със Саудитска Арабия и Сирия, в сунитската провинция Амбар. Ако този петрол бъде усвоен, това би променило политическата картина на Ирак, тъй като до момента не са открити никакви залежи в сунитските райони. Така през следващите пет години, ако навлязат чужди инвестиции, националният добив в Ирак ще достигне 4 млн. барела на ден. В статия в сп. "Тайм", озаглавена "Кой краде петрола на Ирак", Робърт Пайър, анализатор в списание "Тайм", написа, че САЩ ще публикуват доклад, според който дневно в Ирак "изчезват" от 100 до 300 хил. барела дневно. Приходите от този петрол отиват директно в касите на различните въоръжени милиции и им осигуряват доставките на оръжие. Пайър иронично припомня думите на бившия зам.-министър на отбраната Пол Улфовиц, който преди нахлуването в Ирак заяви пред Конгреса, че за САЩ приходите от петрол ще бъдат достатъчни за компенсацията на вложените средства във военната операция и за възстановяването на Ирак. Това е още една илюзия на неоконсервативните идеолози в Белия дом, след като стана ясно, че иракският петрол се използва за разрушаването на Ирак, а не за изграждането му, отбелязва анализаторът.

Всъщност всички горещи полемики около предлагания нов закон за иракския петрол отразяват борбата за хегемония върху най-важния национален приход, осигуряващ постигането на обявените и скрити цели на всяка власт. В този контекст влиза и сегашният конфликт между регионалното правителство на Кюрдистан и централното в Багдад. Двете правителства си размениха взаимни обвинения за налагане на контрол върху находищата в Кюрдистан.

Разногласията избухнаха, когато кюрдското правителство съобщи през декември 2005 г., че норвежка фирма е открила в граничния с Турция град Заху големи количества нефт. Веднага след това министърът на петрола в Багдад съобщи, че министерството му не е длъжно да уважава договори, подписани от местното правителство. То от своя страна категорично отхвърля контрола на централното правителство, позовавайки се на новата конституция, даваща на кюрдското правителство право да използва и реинвестира в нефтените находища в региона. Между другото през последните три години правителството на Кюрдистан даде три концесии на една канадска и две турски фирми.

Конфликтът се дължи и на неяснотата в новата конституция. Там като собственик на петрола е определен иракският народ, контролът върху добивите от действащите находища се дава на федералното и местните правителства. Кюрдите претендират, че тази правна норма не важи за новооткрити находища, като тези в Заху. Правителството в Багдад се опасява, че ако кюрдите контролират собствения си петрол, това би провокирало тенденции към сепаратизъм. В същото време сунитите се страхуват, че шиитите ще последват примера на кюрдите и ще превземат находищата в Южен Ирак, което би ги обрекло на бедност.

Неотдавна правителството на Кюрдистан публикува законопроект за петрола и газа в провинцията, основан върху принципа на концесиите. Американската консултантска фирма "Би Еф Си енерджис ъдвайзър" окачестви текстовете му като юридически издържани, но въпреки това проектът предизвиква политически гняв. Критиците му твърдят, че с негова помощ кюрдите искат да наложат твърдата си позиция по параграфите за петрола в конституцията на Ирак. Според закона петролът е притежание на кюрдите, което противоречи с конституцията, която определя като собственик целия иракски народ. Експертът Тарик Шафик обяви кюрдския проект за противоконституционен и като стремеж към суверенитет, който би довел до бързото разпадане на Ирак. Представителят на Кюрдистан във Вашингтон Кубад Палабани от своя страна заяви, че "проблемът с петрола е тънката червена линия, която ще определи оставането ни в Ирак или напускането ни". Той добавя, че ако някой се опитва да възстанови времето на Саддам, когато нефтеният сектор се контролираше от един-двама души, това няма да е Ирак, който кюрдите желаят.

Наблюдателите са единни, че ефективен закон за петрола е фундаментален за Ирак, тъй като петролните приходи ще осигурят развитието на цялата държава. Същевременно този закон е тясно свързан и с бъдещето на федерацията. Ако не се стигне до консенсус за формата и съдържанието на тази федерация, страстите ще останат нажежени, а развитието на днешната ситуацията - непредвидимо. Неназован западен източник посочи пред вестник "Ал Шерк ел Аусад" в Лондон, че законът за петрола ще определи бъдещето на Ирак в цялост, тъй като той е фактическо отражение на програмата "Заеми срещу петрол". Това би осигурило на САЩ не само път към енергетиката, но и стратегически позиции, които в бъдеще биха ограничи ролята на Русия и Китай.