Енергетиката е любимата тема на Владимир Путин. Но постигнатите резултати от двата му мандата именно в тази сфера надали могат да бъдат наречени задоволителни. Би могло, разбира се, да се говори за дефицит на газа и ограничения при доставките на електроенергия, забавяне на темповете на растеж на нефтодобива, които добиха застрашителен размер в края на президентството на Путин.

По-важно е обаче да си спомним за пропуснатите възможности. Преди осем години обсъждахме кога най-после ще започне разработването на Щокманското и Приразломното находище, полуострова Ямал, Източен Сибир, находището "Сахалин-3", както и развитието на производството на втечнен природен газ. А какво обсъждаме днес? Същото.

Разбира се, изминалите години бяха пропилени за други "полезни" мероприятия: търгуване с чуждестранни партньори и преразпределение на собствеността. Трябва да се отдаде дължимото на Путин - той успя да създаде блестяща пропагандна опаковка за действията си в енергийната сфера, като всеки път отвличаше вниманието на обществеността с нови и нови идеи, подхранвайки инвестиционните банкери и аналитици с модни финансови термини и разсъждения за "глобалния енергиен бизнес".

Смятам обаче, че хората, които работят в енергийната индустрия, ще се съгласят, че в производствената сфера резултатите се оказаха далеч под възможностите. Успехите в развитието на нефтения и газовия сектор бяха постигнати най-вече благодарение на усилията на частния сектор. Компанията ЮКОС със собствени средства успя да разработи и пусне в експлоатация Приобското находище, а "Лукойл" усвояваше Тимано-Печорското и газовите полета в Болшехетската падина. Многомилиардните инвестиции в Салим, "Сахалин-1" и "Сахалин-2" пък бяха дело на недолюбваните днес в Русия чужденци (без приноса на тези проекти прирастът на нефтодобива за първите девет месеца от тази година щеше да достигне едва 0.2%).

А какво има в актива на руските държавни компании? Газовото находище "Заполярное", което беше над 90% готово за експлоатиране към момента на оттеглянето на Рем Вяхирев от "Газпром", както и строителството на Балтийската тръбопроводна система. За газопровода "Северен поток" имаше много разговори, но строителството на подводната му част така и не започна.

Междувременно през тези години можеха да бъдат изградени нефтопроводът в Мурманск, който да изведе Русия на световния пазар за лек петрол, както и заводи за производство на втечнен природен газ на Баренцово море и полуостров Ямал, които биха ни превърнали в световен лидер и в тази област. Приемането на решение за увеличаване на мощността на Каспийския тръбопроводен консорциум пък щеше окончателно да затвърди позициите на Русия при транзита на казахстанския нефт на световните пазари.

Можеха да бъдат пуснати в експлоатация и редица нови находища, като например Бованенковското, Тамбей, Юрубчено-Тахомското и "Сахалин-3". При днешните цени на петрола всичко щеше да бъде съвсем различно. Щеше, ако "Газпром" не беше похарчил 32 млрд. долара за изкупуване на активи вместо за производствени инвестиции. И ако ЮКОС не беше разгромен, а Ходорковски не лежеше в затвора.

За бездарно пропилените години на своето президентство в областта на енергетиката Владимир Путин не заслужава друга оценка освен двойка.