За мен е огромна чест да имам възможността да се обърна към толкова много хора, които пряко участваха в написването на съвременната история на Република България. Днес празнуваме всички ваши постижения през този период - реалната промяна на политическата и икономическата система, възстановяването на една суверенна и независима европейска нация, и може би най-важното - възраждането на надеждата за по-добро бъдеще у един народ, чиято цивилизация е толкова древна, колкото и самата Европа. През 1872 г. Васил Левски изрече истинско пророчество: "да бъдем равни с другите европейски народи зависи oт нашите собствени задружни сили." Трябваше да измине повече от век, век на обещания, век на разочарования, за да стигнем до днес, когато предсказанието на Левски почти се осъществи. Сигурен съм, че много от българите, чиито собствени задружни сили сбъднаха тези думи, са в тази зала днес.

Възхищавам се на постиженията ви и ги преживявам лично и дори емоционално, защото много живо си спомням началото на това безпрецедентно пътуване. Като млад американски дипломат през 1985 г. видях, усетих неизползвания потенциал и несбъднатите мечти на България. Видях красотата на земята и на хората, както и техния интелектуален и предприемачески заряд. Страната ми приличаше на птица в клетка. Както казваме на английски в една американска метафора - като човек в усмирителна риза. И аз, като всички останали тук, се питах дали това някога може да се промени?

И точно тогава светът се преобрази пред очите ни - епохална промяна, на каквато малцина избрани имат шанса да са свидетели. Промените се случиха толкова бързо, че както Вацлав Хавел отбеляза, "нямахме време дори да се изненадаме". Единствено можехме да даваме всичко от себе си, за да сме сигурни, че онова, което изглеждаше толкова крехко и временно, ще стане стабилно и дълготрайно. И така се хванахме на работа: американците, водени от желанието да създадат благоприятно за свободата и демокрацията равновесие на силите, и българите, горящи от нетърпение да изпълнят пророчеството на Левски и да се радват на плодовете на обединена Европа.

Днес можем да се обърнем назад към това 17-годишно пътуване с чувство истинско задоволство. Институциите, които заедно изградихме и направихме устойчиви, са свидетелство за успешното ни партньорство - Националният институт на правосъдието, Националното сдружение на общините, Американският университет в България, Българо-американският инвестиционен фонд, а вече и фондация "Америка за България". Често започвахме от нещо много малко, от възникнали спонтанно идеи, само искрици на креативността, и така изградихме нещо изключително ценно, което нито американците, нито българите биха могли да постигнат без помощта и подкрепата на другия.

Но отвъд това дълготрайно наследство и стотиците други примери на съвместни програми и проекти, финансирани от USAID се крие едно по-малко осезаемо, но не по-малко значимо наследство от нашето дългогодишно партньорство, а именно - усещането за оптимизъм и увереност, че проблемите могат да бъдат решавани. Вие ни познавате нас - американците. Ние сме такива. Ние сме устроени така, че не гледаме на никой проблем като непреодолим. Там, където има воля и желание, се намира и начин. Знам, че всички вие тук споделяте този мироглед. Вие внесохте своята енергия и устременост в решаването на някои от проблемите през последните 17 години, които в началото може би са изглеждали нерешими.

Сега като член на НАТО и ЕС България вече не се изправя сама пред проблемите си. Сега вие сте граждани на един голям континент и членове на едно трансатлантическо партньорство. Това означава, че вие - и ние - играем водеща роля на световната сцена. И че проблемите, с които ще се срещаме в следващите десетилетия, подобно на предизвикателствата, пред които бяхме изправени през изминалите седемнайсет години, не могат да бъдат разрешавани самостоятелно. Всеки ще се нуждае от помощта на другия.

Един от основните проблеми, които се подготвяме да решаваме заедно, е икономическата сигурност. За България това означава нарастване на доходите и заетостта, така че младите хора да разчитат на бъдеще, изпълнено с просперитет и стабилност. В по-голям мащаб това означава намаляване на разликите в доходите между богатите и бедните държави на европейския континент и извън него. Друг наш общ приоритет ще бъде защитата на България и Америка от транснационални заплахи. Ще си сътрудничим в борбата срещу тероризма, както и в глобалната борба срещу организираната престъпност и свързаните с нея трафик на хора и наркотици. Корупцията в България остава наша голяма обща грижа. Ние ще подкрепяме усилията ви да изкорените корупцията и укрепите върховенството на закона в тази страна.

Ще си сътрудничим за преодоляването на хуманитарни кризи и на глобални заплахи за здравето на хората, както и за опазването на околната среда. Като част от Европа, България трябва да работи заедно със САЩ, и ние заедно с вас и други държави за намирането на решения на глобалното затопляне и други заплахи за околната среда. България притежава изключителни природни красоти. Опазването на този дар е огромна ваша и наша отговорност.

Заслужената репутация на България като етнически разнообразно и отворено общество може да бъде модел за Европа. Съединените щати споделят тези ценности и ще работим с вас за запазването и поощряването на толерантността и закрилата на етническите малцинства. Наша обща цел е и приобщаването на вашите съседи от Югоизточна Европа към Европейската общност като им съдействаме да изпълнят изискванията за членство в ЕС. Изисквания, които вие добре познавате. Вие имате много успешни примери, които да предложите.

Скъпи приятели, нека продължим напред, вдъхновени от вече постигнатото и водени от дух на оптимизъм и готовност за съвместна работа. Искам да изразя най-дълбоко възхищение към колегите от USAID и да им кажа, че са въплъщение на онова, което превръща Америка във велика нация: вяра, че няма невъзможни неща, и вродена щедрост да духа.

На българските си приятели ще кажа: поздравления. Поздравления за всичко, което съградихте за себе си и своите деца. Общата ни работа не е приключила. И нека това празненство бъде ново начало за онова, което предстои.