Българското Черноморие бавно, но сигурно се превръща в туристическо гето. Вече не става дума за големи курорти като Слънчев бряг и Златните пясъци, различими от "Младост" и "Люлин" само по наличието на море и скъпарски кич, не става дума дори и за красивите някога Созопол и Несебър, превърнати днес в кресливи ориенталски пазарища. Не - вече става дума за последните кътчета, съхранили като по чудо някаква естественост и автентичност; за места сурови и диви, известни съвсем доскоро само на шепа романтици. Българската алчност е като цунами: прехвърля всякакви бентове, прескача всякакви закони, помита всичко пред себе си - и там, дето стъпят инвеститорите в тъй наречената ни туристическа индустрия, трева не никне. В най-буквалния смисъл - защото цунамито ще опустоши всичко и ще отшуми, но бетонната вълна, която мачка българската природа - няма.

Последният - но емблематичен по наглостта си пример: върху скалите на Камен бряг е лепната грамадна бетонена кръпка. Стои нелепо, абсурдно сред този прекрасен и див бряг. На две крачки от средновековната крепост на Яйлата, почти непосредствено под древния некропол и издълбаното на самия ръб на скалите светилище, в рамките на археологическия резерват, където всякакво строителство е забранено. Как ли се е появила там? Ами така: абсолютно незаконно, без да се пита Националният институт за паметници на културата, който отговаря за резервата, без знанието на кмета на Каварна, без строително разрешение, без нищо... Просто дошли с керван бетоновози, спуснали по отвесната скала една тръба и почнали да наливат бетон. Запретнали се здраво, бачкали яко, не ги уплашил нито дъждът, нито мракът и за три дни и три нощи отлели бетонна основа от около 500 квадрата.

Човек няма как да не се запита - ами на какво всъщност са разчитали? Отговорът е очевиден: на прецедента "заварено положение". Дигаш си постройката, глобяват те с някакви дребни пари и после си свиркаш. Особено ако си "бутнал" на когото трябва каквото трябва. Това е родният патент, по силата на който са се пръкнали към половината сгради в бетонния крайморски лабиринт - а и не само в него. При което всеки застроителен план отива по дяволите. Всяко здравомислие - също.

Това лято ми се случи да плувам с лодка между Каварна и Балчик и видях с очите си гребена на поглъщащата вече и северните ни брегове бетонена вълна. Буквално вкопан в почти отвесните пясъчни склонове под татарското село Топола, там се мъдреше грамаден многоетажен комплекс - все едно някой беше взел някой от новопостроените софийски комплекси и беше го сложил тук - само че бе наблъскал буквално един в друг блоковете поради крайбрежната теснотия. Над всичко стърчеше грамаден кран, бучаха самосвали по специално издълбаното в пясъчника шосе. И всичко това приличаше на огромен каменен прилеп, разперил криле над белите скали - девствени само допреди две-три години. Попитах се кой ли би дошъл на почивка на такова място. Предполагам, че в същото това време и малцината посетители са се питали какво всъщност правят тук. Защото бетонената вълна не се съобразява освен всичко и със собствените си интереси - унищожавайки природата и урбанизирайки природната среда, ти унищожаваш и основанията на хората да прекарат почивката си в България. И превръщаш нароилите се бетонени струпеи в паметници на собствената си глупост.

Това бастисване на природата, тази просташка унификация в урбанистичните термитници е вече факт по цялото Южно Черноморие, а сега бетонното пришествие неумолимо пъпли на север. Всичко на юг от Каварна е вече застроено или се достроява - с всичките му там голф игрища, където топката ти пропада в дупки на лалугери, с комплексите от апартаменти, наблъскани като сегментите на пчелна пита, със СПА центровете, построени на юнашки юруш, без някой да се пита откъде ще се вземе водата за тях, с вилните селища, приютили скучаещи европейски пенсионери, наемащи за прислуга българските. Именно затова в Каварна има осем бетонови възела, а в Шабла - само един: асимилирането на тукашните девствени брегове още не е приключило. Когато тази обетована земя бъде окончателно обетонена, всички тези бетонови възли ще се преместят на север. За да овладеят пустите все още плажове край Крапец и Дуранкулак. После... Няма да има после. После е Румъния. Докато някой ден вместо бетоновози плъпнат булдозери, за да рушат това, което сме построили - бастисвайки покрай природата си и шансовете да останем привлекателна туристическа дестинация.

В началото нарекох злополучният строеж на Малката Яйла в Камен бряг "кръпка". Не, не е кръпка - рана е. Рана, която гнети не само настоящето, но и бъдещето. И която усещаме днес аз, но двойно по-болезнено ще усетят нашите деца. Проблемът не е само в някакъв си овреме спрян незаконен строеж, а в наглата решимост да го започнеш и завършиш без оглед на закони и норми - само по силата на това, че имаш пари и искаш да спечелиш още много такива - а след теб ако ще, и потоп. Това е случай, който повдига и много въпроси, като отговорите им са универсални за всички безобразия по родните ни брегове и планини.

Да, строежът в Яйлата е спрян и започват тежки съдебни дела, но ще отговори ли съдът на истинските въпроси:

- Кой и на какво основание е продал на братята Павлови тази земя, която още от 1989 г. е в рамките на археологически резерват.

- Как и благодарение на кого в нотариалния им акт първо е вписана земеделска земя с предназначение "рибарски заслон" (?!), а после земеделската земя е заменена с "държавна земя".

- Как е възможно при отговора на тяхното "инвестиционно предложение" до РИОС - Варна, директорът Синан Мехмед да си измие ръцете с думите, че обектът не попада в рамките на природния резерват "Яйлата", а е в рамките на едноименния археологически такъв, където "инвеститорът сам носи отговорност" (?!).

- Дали проектът, осъществен с пари от ЕС, по който бе построен бетонен път и паркинг до Яйлата, не е мислен и в контекста на строения от братята "луксозен ресторант", както е определен техният проект в уводната статия на "Телеграф" от 7 ноември.

- И най-сетне - защо селяните от самия Камен бряг, които първи сигнализираха за това безобразие, държаха на всяка цена да останат анонимни.

Поне за последния въпрос не са нужни допълнителни проучвания. Отговорът е: защото ги беше страх да не ги набият. А кметовете, полицията, прокуратурата и прочее отговорни хора и институции, които от години наблюдават безучастно подобни безобразия - тях от какво ги е страх? Или най-вероятно не ги е страх, а просто си пазят най-тлъстия източник на насъщния и внимават лявата ръка да не разбере какво прави дясната?