Първият прочит на това, което става в НДСВ, извън впечатленията за липса на демократичност в последните ходове на лидера буди недоумение: защо му трябва на царя да си създава главоболия и нелиберален ореол с изключване на недоволните от извънредния конгрес, като няма знаци, че те възнамеряват (или че са в състояние) да попречат на желаните от него политически решения, отнасящи се до управлението на страната. Освен това изключването и напускането на хора, които довчера са били лицето на НДСВ, а сред тях и личности като Борислав Великов, известен с безкористната си и ненатрапчива благотворителност, могат да се окажат самоубийствени на фона на сриващата се и без това електорална подкрепа на партията. Недоумението би могло да бъде разсеяно, ако имаше някаква яснота за интимната мотивация на лидера да предприеме

и за целите, които преследва с него. Просто отмъстителност към осмелилите се да оспорят легитимността на извънредния юнски конгрес? Твърде дребнава и най-вече с прекалено висока цена за последвалото сътресение, което е могло да се прогнозира. И тъй като

сред които и основните - за намеренията на Симеон Сакскобургготски в двете посоки, спрямо собствената му партия и спрямо тройната коалиция, всяка прогноза е с многобройни условия, с множество "за" и "против".

Въпросът защо се стигна до разделението вече има смисъл само доколкото може да хвърли светлина върху споменатите по-горе въпросителни. Само в скоби заслужава да се припомни конкретният повод за ускоряването на бурята - оспорването на извънредния конгрес от юридическото лоби и подадените в съда жалби с аргумента, че форумът е бил манипулиран, което блокира регистрацията на конгресните решения, които, както се разбра впоследствие, са били благословени от самия лидер. Справедливото иначе възмущение на юристите щеше да бъде изцяло убедително, ако сред оспорващите не беше и самият организационен секретар на НДСВ (Владимир Дончев), политикът, който според всеки партиен устав отговаря за подготовката на конгреса. Ако наистина на форума са се озовали хора, които не са членове на партията, защо секретарят не е алармирал още когато са се готвели списъците с делегатите? Защо подадените навреме (както впоследствие се разбра) молби за членство на Антон Станков и Андрей Баташов са се оказали непредставени за обсъждане и приемане? Защо въобще всички нередности по организацията са останали неогласени от организационния секретар, но пък за сметка на това е подготвен алтернативен механизъм за преброяване при гласуването? Тези въпроси не оборват твърденията за манипулации, за които тепърва ще се произнася съдът, но подсказват, че юристите бунтари са се готвили не за конгрес, а по-скоро са трупали козове срещу един партиен форум, за който отдавна са се досещали, че ще сложи край на златния статут да са доверено обкръжение на лидера.

Този детайл сам по себе си надали би мотивирал един неимпулсивен лидер като Сакскобургготски да тръгне на радикална разправа с осмелилите се да играят зад гърба му. Детайлът само отразява отдавнашно намерение за промяна на статуквото в партията. Публична тайна е, че Пламен Панайотов и близките до него юристи години наред и най-вече по време на управлението на НДСВ бяха неформалните водачи, които решаваха политически съдби, благославяха назначения, тяхното "да" и "не" имаше силата на последна инстанция, легитимирайки го обаче винаги от името на царя. Големият въпрос е защо лидерът позволи този своеобразен филтър да действа необезпокоявано години наред, след което изведнъж реши, че това е недопустимо.

Този е всъщност въпросът, който поражда съмненията, че сегашните радикални ходове на царя имат отношение единствено към съдбата на неговата партия. Ако беше така, той би трябвало отдавна да е предприел мерки спрямо "филтъра". От тези съмнения произтича набиращата сила версия за евентуална

Впрочем бурята в НДСВ има значение дотолкова, доколкото би се отразила на управлението. Не случайно тя се следи с нескрита тревога от другите два коалиционни партньора и особено в ДПС. Изключен е вариантът Симеон Сакскобургготски да предприеме стъпки за разваляне на коалицията просто тъй, защото вече не му е изгодно да споделя властта, тъй като НДСВ губи обществена подкрепа от участието си в нея. Да не забравяме, че Сергей Станишев е изборът на царя за премиер, припомнят посветени в преговорите през горещото лято на 2005 за условието на НДСВ изобщо за влизане в тройната коалиция. Оттук и хипотезата, че евентуалното сегашно решение на Сакскобургготски за слагане край на тройния съюз може да се предполага само ако е съгласувано (договорено) със Станишев. Но защо младият премиер и лидер на социалистите би пожертвал един възможен пълен мандат? Ами само ако би могъл да си подсигури втори. А как царят би могъл да помогне за това? Като стане взаимно приемлив мост между бъдещите печеливши ГЕРБ и БСП, тоест онази благовидна смазка между тях, без която Бойко Борисов трудно би престъпил сегашните си клетви срещу всякаква коалиция с левицата. Което пък означава още две неща - че договорките би трябвало да са координирани и с Борисов; и още - че е пресметната и отплатата за посредника.

Слабите места на тази доста умозрителна впрочем версия са много. Основното е, че тя не е еднакво изгодна за всички и че в нея крещящо не се коментира ДПС.

просто защото ще му спестят негативите, неизбежни при участието в местната власт в оставащата до редовните избори година и половина. Освен това липсват публични факти, по които да се съди за реалното отношение на царя към столичния кмет. В нощта след местните избори той упорито избягваше напористото любопитство на журналистите по този въпрос. "Ще кажа само на него, така съм възпитан, госпожо." Този детайл хвърля изначална сянка върху гореописаната версия - класическата представа за възпитанието предполага премълчаване пред публика на негативната оценка, не на позитивната. На трето място идва и въпросът защо за реализацията на такъв план е необходима раздялата с юридическото лоби, и то толкова скандална, след като не е сигурно, че юристите сега биха се противопоставяли на обвързването с Борисов, както правеха някога. Нали няма вечни приятели (неприятели), има интереси. Дори някои не изключват отцепилите се от НДСВ депутати да влязат в състезание с царското НДСВ за сърцето на набиращия все по-завидна обществена подкрепа кмет...

Предстоящото изясняване дали ще бъдат сменени министри и кои ще покаже и доколко лансираните в публичното пространство версии са състоятелни. Смяната на министри по-скоро би означавала намерения за закрепване на управлението. А що се отнася до НДСВ, ако целта на чистката е възраждане на партията, предстоят трудни дни с несигурни резултати. Напусналите депутати сигурно ще се увеличат, а и имат значими позиции по места и без съмнение ще бъдат последвани от цели структури. Докато при версиите просто гадаем, тук ни предстои да гледаме дълга и тягостна драма. Тя, тази драма, повтаряме, заслужава внимание само ако е съотносима към управлението на държавата.