Планът на руския президент Владимир Путин да се задържи във висшите ешелони на властта и след края на втория си мандат се хареса както на инвеститорите, така и на държавите, искащи да запазят добрите си отношения с Кремъл. Многобройните рискове, които този план носи в себе си, обаче означават, че стабилността в страната не е гарантирана.

В понеделник Путин обяви, че ако неговият близък съратник и фаворит за предстоящите президентски избори Дмитрий Медведев ги спечели, той ще се съгласи да поеме премиерския пост. Инвеститорите приветстваха решението му, което не е учудващо. През изминалите осем години от неговото управление те успяха да направят големи печалби от икономическия бум, предизвикан от високите цени на петрола, и е естествено да искат този процес да продължи. "Доволни сме, че Кремъл реши да осигури максимална яснота около предаването на властта. Това със сигурност ще окаже положителен ефект върху настроенията сред инвеститорите в предстоящите месеци", се казва в изявление на Дойче банк.

Според някои политически анализатори обаче планът на Путин, предвиждащ необичайно тясно сътрудничество между държавния глава и премиера в иначе подчертано президентската Руска федерация, няма да се окаже добър пример за стабилна власт. Съгласно руската конституция Медведев, чиято кариера до момента почти изцяло протичаше под крилото на Путин, ще разполага с ядреното куфарче на Русия и ще представлява страната на международни събития като срещата на Г8.

Ако следва установения порядък, Путин пък ще замени блясъка на Кремъл с офиса на министър-председателя в Белия дом в Москва - унилата сграда в съветски стил, която Борис Елцин обстреля с танкове по време на бунта на Думата през 1993 г. Досега премиерският пост най-често е бил заеман от невзрачни чиновници, уволнявани по волята на президента. Бъдещите задължения на Путин ще включват надзор върху правителството и гражданските министерства на финансите, образованието и здравеопазването. Всички ключови министерства обаче, включително външното и вътрешното, министерството на отбраната, както и тайните служби, ще докладват директно на Медведев. "Не смятам, че подобна схема ще просъществува особено дълго - може би около година и половина максимум", смята Олга Крищановская, социолог от Центъра за изучаване на елита, част от руската Академия на науките. "След това ще трябва да се проведат съответните конституционни промени, за да се превърне Русия в парламентарна република", допълва тя.

Подобна система на управление, която ще се опира почти изцяло само върху двама души, неминуемо поражда и други рискове. След изборната си победа Медведев ще получи достатъчно власт, за да извоюва своята независимост от Путин. И макар да е бил избран за наследник на президента тъкмо заради непоклатимата си лоялност към него, произходът и поколението на Медведев са съвсем различни от тези на неговия ментор.

Мирогледът на Путин до голяма степен е бил сформиран от тежкото му детство в бедно семейство, последвано от дълга кариера в съветското КГБ. Медведев пък е син на интелектуалци от средната класа, получил юридическо образование и работил през 90-те години в администрацията на избрания с демократични избори кмет на Санкт Петербург. През 1999 г. напълно неизвестният дотогава Путин е избран от президента Борис Елцин като надежден кандидат, който да продължи политиката му. Настанявайки се в Кремъл, той обаче веднага набелязва курс, радикално противоположен на този на предшественика му.

"Докато има двама политици, които да ръководят държавата, винаги ще съществува риск от възникването на конфликт между тях", заявява експертът Борис Макаренко от Центъра за политически изследвания в Москва. "И двамата обаче осъзнават, че подобен сблъсък ще бъде пагубен за тях и затова ще приложат всички усилия да го избегнат."

Засега новината за избирането на Медведев за наследник на Путин не е предизвикала видима реакция у т.нар. силовики, могъщите кремълски кланове, свързани с военните и тайните служби. Те са оглавявани от зам.-ръководителя на президентската администрация Игор Сечин, който същевременно контролира и държавната петролна компания "Роснефт". Назначаването на Медведев за най-висшия пост в държавата обаче ще им донесе повече загуби, отколкото изгоди.

Според мнозина експерти решението на Путин да спре избора си върху Медведев е тежък удар за силовите структури, чието влияние в правителството съществено нарасна, след като Виктор Зубков беше назначен за премиер. По думите на телевизионния журналист Николай Сванидзе Путин е преценил, че руските силовики стават прекалено силни и затова е решил да сложи умерен либерал в Кремъл. Подобно е мнението и на политолога Станислав Белковски, според когото номинацията на Медведев е "пълно поражение за групата на Сечин", която е възнамерявала да сложи Зубков като следващ президент на страната.

Изборът на Медведев пък предизвика въздишка на облекчение у мнозина европейски дипломати, които го виждат като най-западно ориентирания сред възможните президентски кандидати в Русия. Те обаче предупреждават, че отговорът на силовите структури тепърва предстои. "След като силовите структури огласят позицията си по въпроса, сценарият за бъдещето на Русия може силно да се промени", заявиха наскоро представители на ЕС.