Кога един властник става бедствие? Когато самодоволно започне да описва чудния свят под свое управление напук на опънатите до краен предел нерви на хората от реалния. Психиатрите, разбира се, веднага могат да поставят диагноза. Могат също толкова успешно да поставят диагноза и на гражданите, които мазохистично търпят безочието, утешавайки се с търсенето на мерни единици за нея - 1 етем, 1 станишев...

Подобаващо като за всяко природно чудо и управленската наглост направи пълен цикъл по йерархията само за 3 дни след началото на снежната "изненада". Докато стотици бедстваха по петолъчките на страната, шефът на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев кротко редеше, че пътищата са ОК при зимни условия. А ако има нещо извън това ОК, то се дължи на природата и на фирмите, наети да почистват. И понеже природата и фирмите не сме "ние", отговарящите за пътищата, значи наистина всичко си е ОК. При зимни условия.

После вицепремиерът и върховен повелител на бедствията Емел Етем се ядоса, че някаква си природа и някакви си хора, случили се да живеят при зимни условия, посягат на конституционното й право на отпуск. След като законният й гняв постихна, взе да ръководи снежното бедствие от ривиерата си някъде по света - била в непрекъснат контакт с областните управители например, пък мнозина от тях, тъкмо от бедстващите области, хич и не подозираха за контакта. А ведомството на Етем самоотвержено заразпраща съобщения до медиите за всяка потеглила спасителна кола и за всеки раздаден пакет храна с изричната уговорка, че това се прави по заповед на г-жа Етем.

Накрая пропълзя и най-приятната новина, свързана с това иначе безсмислено министерство, което по същество си е старата "Гражданска защита" - че докато е в чужбина, Етем е била замествана от най-незаменимия за правосъдието и изпълнителната власт човек - 27-годишния тото късметлия Делян Пеевски, отскоро пак зам.-министър на бедствията и авариите, отговорен за правно-нормативната дейност на ведомството. Накрая, от върха на айсберга на управленското бездействие премиерът Станишев обяви, че всички институции се справили чудесно, че били съвсем координирани и че само на места пустата му природа развалила картинката с едни "недобри резултати", ама само на отделни места. Президентът пък му дръпна дружеска, ама много дружеска критика - сакън да не си помислят хората, че дава съвети да се наказва някого. Първанов единствен поотвори уста за недобра координация и липса на бърза реакция на институциите, но в добрите стари комунистически традиции посъветва кабинета да спретне един хубав, тежък анализ, ама без да се драматизира - хич без да се драматизира. Анализ при зимни условия.

И на местно ниво цареше пълна вакханалия при зимни условия.

Първо поизчакаха снегът хубаво да натрупа, преди да започнат да го чистят (какъв безценен дар остави Софиянски на софиянци с тоя договор да се не пипа и метър сняг, докато не минат 4 часа, след като е паднала и последната снежинка!). После пък взеха да лъжат колко коли ринат, ама Батман Бойко ги излови с полицейски съгледвачи. Фирмите по чистота в Русе пък решиха, че не могат да вършат двете неща едновременно - хем да ринат сняг, хем да изхвърлят боклук, и контейнерите обилно преляха. И наистина няма как - пред контейнерите същите тия фирми така са натрупали сняг, че и да искат, трудно ще стигнат до тях.

След като снегът спря и стегна студ, дойде ред да се изявят и топлофикациите. Дружествата в София и Пловдив се направиха на ударени, че при минусови температури трябва да подават повече топлина, и оставиха стотици хиляди абонати през уикенда с полустудени радиатори. Опитаха се да прехвърлят вината към "Булгаргаз" (и природата, разбира се), но бяха мигом разконспирирани - ако бяха поръчали още газ, щеше да им се даде. Ама нали и без това са затънали в дългове към "Булгаргаз", та защо да трупат още. Накрая от столичната "Топлофикация" пък се оправдаха със синоптиците - очаквали минус 8, пък станало минус 18. Цяла България разбра от прогнозите седмица по-рано, че ни чака як студ, но в "Топлофикация" си имали специализирана прогноза. Освен това гражданите надули всички радиатори, които преди това били изключени, и натоварили мрежата. В същото време обаче абонатите сами си били виновни за некачествената услуга, когато в сградата са изключени 30%, 40%, 50% от радиаторите. Логика при зимни условия.

Напук на цялата сюрия безметежни наблюдатели на изложбата "При зимни условия" един сал Бойко Борисов се цани да й е куратор. Сам кове рамки, сам слага заглавия на картините, сам обяснява кое какво изобразява. Безкрайно глупаво е наистина да повдигаш небрежно рамене - вашият свят не е мой, и величествено да отпускаш скръстените ръце - аз съм светът и всичко е ОК. Много по-тарикатско е не да отречеш какво виждат хората, а да пречупиш погледа им още преди сивото им вещество да е започнало да му задава смисли. Ама къде ти у кабинета "Станишев" пиар, хеле пък кризисен, хеле пък бойкоборисовски.

Борисов знаеше, че зимата ще го изненада (това си е закон божи в София от десетилетия) и още преди гражданите да са се изненадали и мисловно от невъзможността да отидат на работа, още преди да тръгнат дори, на 2-ри рано сутринта от телевизията кметът посочи виновника, заплаши да не му плати и му постави 1 ден срок да се изчистят булевардите. И заринатата в сняг София стана сякаш по-щастлива, дори при изненадата на зимните условия. След предварителната зрително-мисловна обработка на следващия ден на кмета му беше много по-лесно да каже, че всичко е ОК - не само, че градът е вече проходим, а че поставената от него задача е изпълнена. Като за втора порция щастие дойде даденото му обещание от концесионера вече да чисти веднага щом завали, а не да чака 4 часа, въпреки договора. Плюс пренасочването на погледа към централната власт - генерал Гурко нямало да влезе на тая дата в София при тия неразчистени републикански пътища, подвластни на Станишев. Борисов обаче не можеше като букурещкия си колега да си почива в Дубай, а секретарката му да лъже, че той ръководи почистването на снега от самия град. Ако столичният кмет дори и един ден не е в рамката на телевизора, картината на софийското щастие ще загуби целия си магически реализъм. За мощната му динамика свидетелства и дребният на пръв поглед факт от последните дни - от една национална телевизия звънят на кмета и го питат какво скърца в ефир и къде ли инспектира снеговете в момента, пък той таман седнал на скърцащ стол в конкурентна телевизия.

Картините и от следващите изложби са вече ясни - при условия на наводнения, при условия на пожари... да не дава господ! Защото никой не работи за предотвратяване и облекчаване на бедствията. Но пък дойде ли бедствие, всичко си се оказва съвсем нормално в условията на бедствие.

Никак не е парадоксално, че нашето управление не може да управлява кризи, но хич не е в криза. Че тези, които искат да го сменят, надали също могат да управляват кризи, но със сигурност могат да правят кризисен пиар. И че управляваните ще продължим да сме управлявани все така безкризисно и пиарски. Егати държавата, щом и ние сме й граждани!

*Перифраза на известната реплика на Нейчо Неев, бивш вицепремиер в правителството на Любен Беров, "Ега ти държавата, щом аз съм й бил вицепремиер"

**Авторът е зам. главен редактор на zagrada.bg