Съгласно устава на БАН академиците са задължени да съдействат за повишаване на обществения авторитет на БАН. По тази причина не мога повече с мълчанието си да допринасям за необезпокояваното развитие на процеси, които според мен разрушават този авторитет, изграждан от поколения български учени в течение на десетилетия. Поредица от актове на общото събрание (ОС) на академията доведоха дотам, че трябва да приемем за нормални абсурдни постановки, нямащи нищо общо с академичното начало и поведение, които накърняват авторитета на организацията.

Безпрепятственото премахване на мандатността в БАН, при това в условия на конфликт на интереси за мнозинството от членовете на ОС, отприщи още по-силни властови амбиции и сериозно застраши обновителните процеси в организацията. Създаде и усещане за недостижимост в ръководството и до загуба на чувството за мярка.

Когато през 2007 г. общото събрание избра за почетен член председателя на БАН акад. Иван Юхновски, бях доста изненадан. Не защото отличието е дадено, без да е заслужено. Напротив! По-скоро бях изненадан, че е прието в такъв момент. Подобен род отличия имат по-голяма стойност, когато между даващия и приемащия няма йерархична зависимост, тогава "почитането" е издържало оценката на времето. Няколко месеца по-късно

В края на 2007 г. ОС промени чл.50, ал.5 от устава, като новият текст придоби следния вид: "За почетни членове на БАН съгласно традицията на академията се избират лица с особени заслуги за укрепването и просперитета на БАН и за развитието на науката, просветата и културата в България и те могат да заемат изборна административна длъжност в БАН без ограничения."

Не знам за каква "традиция" може да става дума, след като досега за почетни членове на БАН са избрани само трима души: акад. Вера Мутафчиева, Димитрий Паница и акад. Иван Юхновски. Доколкото г-н Паница не е заявявал желание, а и по закон не може да стане председател на БАН (не е академик или член-кореспондент), излиза, че поправката е за облагодетелстване на акад. Мутафчиева и на сега действащия председател акад. Юхновски. Интересно е дали акад. Вера Мутафчиева въобще би приела почетното членство, ако знаеше, че един ден то ще стане основа за придобиване на административни преимущества и за заобикаляне на Закона за БАН, където е казано в чл.8 (1): "Академиците и член-кореспондентите могат да работят на щатна длъжност до 70-годишна възраст, след което на тях се запазват условия за научна дейност и подготовка на научни кадри." За кого тогава е тази промяна - за един човек? Как да има обществен авторитет такава институция, в която административното ръководство и общото събрание си позволяват такива неща? При това с личен мотив!

се потвърди окончателно, след като видях писмо от 14.01.2008 г. на председателя на БАН до председателя на общото събрание, с което той моли мандатът му да бъде прекратен предсрочно и новият председател да бъде избран скоропостижно до края на февруари, при това от същото общо събрание, което избра преди години сегашния председател. Получава се нелепата ситуация, когато старото общо събрание ще отнеме една от най-важните функции на новото - да избере нов председател, с когото ще работи през целия мандат. Поне първият от двата аргумента за подобно предложение на председателя е абсолютно безпочвен: Трябвало новият председател да поеме отговорността за назначаването на експертните групи по науки и изборните комисии по отделения във връзка с обявения конкурс за академици и член-кореспонденти. Подобно изискване в чл.6 от правилника за избиране на академици и член-кореспонденти няма. Дали пък отлагането на конкурса не е целяло да се избегне разширяване на кръга от възможните кандидати за ръководни постове в БАН с новоизбраните академици и член-кореспонденти?!

Вторият аргумент е, че новият председател трябвало да обяви процедурата за избор на членовете на следващото общо събрание след изтичане на мандата на сегашното(до 1 март) и имало опасност да се удължи твърде дълго мандатът на сегашния председател (който изтича на 29.03.2008 г.). Не мога да се съглася с това. Процедурата по избора на новите членове на общото събрание може да се проведе за един месец. Дори и да се проточи до максимално допустимия срок от два месеца, предвиден от чл.18, ал.1 на устава на БАН, просрочването на мандата на председателя ще е с по-малък срок (1 месец) от предлаганото скъсяване на мандата му (2 месеца).

Предложението на председателя е прието без никакви сериозни обсъждания и анализ. Точно както се приемат и поправките в устава на БАН, с който се

Изборите за нов председател трябва да привършат до 18 февруари, а евентуалните кандидати, ако въобще са разбрали, че ще има избори, също следваше да побързат - номинации можеше да се правят само до 4 февруари. Липсата на каквато и да било публичност и нежеланието за обществен дебат са характерни спътници на дейността на ръководството на общото събрание и лично на неговия председател ст.н.с. Здравко Стойнов. Академик Куманов изпрати до него критично писмо, подобно на настоящото, с молба то да бъде разгласено в общото събрание. Не последва нищо. Представители на Гражданското движение за защита на науката и образованието също потърсиха форум за изява и не получиха такъв.

Шокиращи са и някои други факти, които говорят красноречиво за атмосферата в БАН. В някои от звената беше пусната подписка за издигане на кандидатурата на сегашния председател, като срещу подпис всеки член на научния съвет трябва да заяви дали подкрепя, или не подкрепя. Тези, които не са забравили как стояха нещата в България преди 20 години, знаят истинското име на подобни практики и обстановка.

Длъжен съм да спомена и за

в който - волно или неволно - се оказват замесени и членовете на общото събрание и на управителния съвет. Същината му, без да влизам в подробности, е проста.

Всяко постоянно научно звено има интерес да изпрати в общото събрание директора си като свой представител. Това е нещо съвсем естествено. Пък и там се решават важни въпроси. Например тези, свързани с разпределянето на бюджета. Така директорите формират солидно мнозинство в ОС, което предопределя до голяма степен резултатите при гласуванията. Проблемът и конфликтът на интереси идва от това, че директорите се избират от ръководството на БАН, а след директорите гласуват (и формират мнозинство) при избора на ръководните орани на БАН. Получава се порочен кръг. При положение че мандатността бе премахната, очевидно се създават предпоставки за пожизнено възпроизвеждане на статуквото на всички равнища и за неминуем застой. За съжаление тези предпоставки започнаха да се реализират. Питам се защо никой не желае този въпрос да бъде обсъден в общото събрание на БАН. Според мен рано или късно законодателят ще разбере, че става дума за злоупотреба с автономията на БАН и ще вземе необходимите мерки.

за това, което става. Мисля, че твърде дълго съм се ограничавал само с устни критики и съм се залъгвал с надеждата, че здравият разум и чувството за мярка ще вземат връх. Заблуждавал съм се! Време е всеки да реши каква позиция ще заеме. Не е късно нещата да се поправят. Достатъчно е БАН да се върне към стриктното спазване на закона, да отпаднат тенденциозните опити законът "да се дописва" чрез промени в устава и академичното начало да възвърне позициите си. Едва тогава могат да се провеждат избори за ръководство, при това от редовно избрано ОС. Едва тогава обновяването и реформата на БАН биха имали шанс. Обръщам се към членовете на управителния съвет и на общото събрание: от вас и от вашето отношение към посочените по-горе факти днес в най-голяма степен зависи бъдещето на БАН, а и на цялата българска наука.