"Обама и търсенето на спасителя", "Обама и копнежът по нова Америка", BarackStar... Надпреварата в сътворяването на думи и изрази за 46-годишния претендент за президентската кандидатура на демократите Барак Обама е в ход. Сенаторът от Илинойс, който изпревари бившата първа дама Хилари Клинтън в предварителните избори, влезе в умовете и сърцата на милиони по цялата планета. Барак (в превод "благословен") омагьосва привържениците си с обещания за нова визия за света и ролята на САЩ в него, а победният му ход към Капитолия изглежда неудържим.

Обама главоломно превзема интернет - неговите сайтове генерират по десетки хиляди нови посещения всекидневно, а в големите портали от Yahoo до YouTube всяка минута се обменят съдържания с неговото име. Дори и пошлите видеоклипчета Оbama Girl също допринасят за медийния култ около личността му.

Обама е политическият еквивалент на виртуалната социална мрежа Facebook, писа британският "Гардиън", а германското списание "Шпигел" го нарече ловецът на хора. Обама отчита рекорд сред рекорд с препълнени зали от дошлите да чуят месианското му "Да, ние можем" (Yes, we can) и още няколко съчетания с подбрани думи, сред които любимите му "мечта" и "промяна". Въздействието на кампанията на демократа беше оприличено на младежките движения на протеста през 60-те youthquake.

Речите му са умело подготвени и изпълнени, те са един вид Best of на образци на ораторското майсторство на Мартин Лутър Кинг, Джон Кенеди и Роналд Рейгън. Публиката изпада в екстаз след кулминационното: "Няма черна, няма бяла Америка, има само Съединени американски щати. Ние сме един народ."

Вече е ясно, че президентската надпревара през 2008 г. ще поднесе отдавна невиждано зрелище - битка между образите на разума и на емоцията, между суховатата вашингтонска шлифовка и енергията на улицата.

В образа на Обама целенасочено и професионално са вкарани цял низ от американските митологеми. На първо място асоциацията с легендарния Мартин Лутър Кинг. Публиката научи, че още в ученическа възраст Обама чел книгите на Лутър Кинг, подарени от майка му. После идва ред на Кенеди - наред с младостта на Обама важна роля за асоциирането му с него играе и щастливият му брак с Мишел (по подобие на Джон и Жаклин през 1960 г., когато JFK печели изборите). Както Синатра пее за Кенеди, така и зад Обама стоят петзвездни фигури от шоубизнеса - като артистите Джордж Клуни и Уил Смит, музиканта Хърби Хенкок, баскетболиста Карим Абдул-Джабар. От Кенеди насам няма друг политик, който толкова да хармонира с попкултурния кодекс на времето си.

Ефектната биография е бонус за предизборния му екип: син на чернокож кениец и бяла американка от Канзас, Обама е изоставен от баща си и израства в Индонезия и на Хаваите, преди за завърши право в Харвард и да работи като социален работник в "Саут сайд" - чикагското гето. "Една житейска история, сякаш измислена в среднощен разговор по Skype между двама ентусиасти на мултикултурализма от двете страни на Атлантика", по сполучливото описание на германския "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Но Обама манията си има и своите рискове. "Ако демокрацията функционира приблизително толкова добре, колкото и пазарната икономика, балонът Обама ще се спука", написа в "Шпигел онлайн" Габор Щайнгарт, напомняйки, че политиката в демократичните общества е баланс на интереси, а не спиритичен сеанс. За да се осъществят, идеите се нуждаят от рафинираност и опит - те могат да бъдат обогатени, но не изместени от надеждата и оптимизма.

Обама наистина предпочита да борави повече със заклинания вместо с конкретни програми. Като цяло политическите му цели не се отличават от тези на Хилари, но посланията му по същество са по-скоро рядкост. Иска да промени правилата на политиката, но остава неясно в каква посока и как. Във външната политика пък нагази в минно поле. Той призовава за бързо изтегляне от Ирак, но не дава отговор на въпроса какво ще последва, ако американската армия напусне наистина все още нестабилната държава. Или ако наистина се осъществи доста странното му намерение за военна интервенция в ядрената сила Пакистан.

Така или иначе интригата е налице, остава да видим коя политическа инвестиция ще предпочете Америка - класическата сигурна стойност или опцията на бързите печалби.