Година преди края на мандата на тройната коалиция БСП най-сетне прие да приватизира болници, заговори се за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за включване на частните здравни фондове в осигурителната система след вдигане на здравната вноска поне с 2%. Тези идеи се дискутират вече 10 години, но досега нито една не е осъществена. Затова всеки скептицизъм в обществото е оправдан.

Въпреки засиления "здравен" шум през последните няколко седмици засега единственият консенсус е за по-висока здравна вноска. Вдигането й обаче не означава реформа, а че още 500-600 млн. лв. ще потънат в многобройните болници. Управляващите твърдят, че по-високата вноска няма да се отрази отрицателно на данъкоплатците, защото увеличението щяло да е резултат от вътрешно преструктуриране на осигурителната тежест, но все още не е решено откъде ще се вземат допълнителните пари и за какво ще се плаща по-малко.

Постигнатото принципно съгласие за раздържавяване на общинските лечебни заведения съвсем не означава, че приватизацията ще започне още тази година. Предстои да се уточняват правилата, по които трябва да се извърши. Политиците се страхуват от евентуално недоволство на избирателите заради закриването на най-близката им лечебница. Още повече че идват избори. В същото време вече има сериозен натиск от здравни и инвестиционни фондове болниците да бъдат сложени на "тезгяха". Апетитите са много, защото част от лечебните заведения са в селища с лековита минерална вода и могат да се превърнат в СПА центрове и санаториуми.

Неизвестните около продажбата на здравните заведения са много. Основните неясноти са свързани с това ще имат ли преференции работещите в тях, или приватизацията да се извърши по чисто пазарни принципи. Има идея лекарите и медицинските сестри да получат предимство, но проблемът е, че те едва ли ще могат да инвестират сериозни средства за подобряване на базата. Отделно опитът с прословутите РМД-та е плачевен и в обществото няма добро отношение към този вид раздържавяване. Една от идеите за приватизацията беше именно намаляването на общия брой на лечебниците. Има пълно единодушие, че за България 300 болници са много. В същото време запазването на дейността им най-малко за 15 години (каквото изискване се предвижда) на практика означава, че ще се запази и общият им брой.

От доста години се говори и за преструктуриране на някои клиники в болници за долекуване и хосписи, но съвсем не е ясно как ще стане това. Въпреки че има над 30 готови клинични пътеки за долекуване, засега здравната каса плаща само няколко, което означава, че един бъдещ хоспис няма да може да се финансира по пътеки. Затова от Сдружението на общините поискаха в бюджета за догодина за всяка болница, която иска да смени дейността си, да бъдат отпуснати по 10 млн. лв., но никой от управляващите не се е ангажирал. Освен това не е ясно и защо трябва да се отпуснат държавни пари за ремонти, ако след това лечебното заведение ще се приватизира или ще се даде на концесия за дълъг период. Възможно е в някои общини, където населението е намаляло драстично или липсва персонал, кметствата все пак да решат да продадат болницата си, но за да го направят, ще трябва да ги обявят във фалит. Така че прогнозите за приватизацията не са особено оптимистични.

Управляващите партии от години обясняват как ще демонополизират здравната каса и ще включат частните фондове в пазара на здравното осигуряване. Преди дни обаче се разбра, че реална конкуренция между НЗОК и останалите каси ще има чак от 2010 г. Дотогава един солидарен фонд ще събира парите и ще ги преразпределя между играчите. Това означава още две години държавна намеса и раздаване на пари на тъмно. Може би точно затова интересът към създаването на нови здравни фондове през последната година е много голям. В момента са регистрирани 16 фонда, като превес имат тези, които се контролират от БСП. Безспорен лидер на пазара е дружеството "Дженерали Закрила", което в края на миналата година имаше пазарен дял от 59%. Компанията беше основана от левия депутат Добромир Гущеров, но сега е собственост на "Дженерали холдинг", СИБанк и Българска стопанска камара. Бившият здравен министър в кабинета на Жан Виденов Мими Виткова управлява фонд "Доверие". Основен собственик в него е Цонко Недялков, брат на банкера Олег Недялков. Дял от фонда наскоро придоби и директорът на "Софарма" Огнян Донев. Буквално преди дни в надпреварата за осигурителните вноски се включи и бившият директор на "Пирогов" Спас Спасков, който е съветник на ДПС по здравните въпроси. Той е съсобственик с 5% участие в новосъздадената

"Здравноосигурителна каса Прайм Хелт" заедно със строителния предприемач Дора Праматарова, която държи 90% от капитала на дружеството. Сред най-любопитните играчи е бившият концесионер на боклука в София Румен Гайтански. И опозицията има представители в бранша. Бившият здравен министър в правителството на Иван Костов Илко Семерджиев управлява един от големите фондове - "Дом Здраве". Очакванията са съвсем скоро той да излезе на борсата.

Въпреки че собствениците на здравни дружества вече потриват ръце, няма никаква гаранция, че ще останат на пазара, защото предстои сериозно пресяване на частните структури. Управляващите обмислят да ги задължат да се пререгистрират като застрахователни дружества с минимален капитал от 10 млн. лв. Сега те имат лицензи за осигурителни фондове. Ще се изисква и минимален брой на клиентите от 100 хил. души, за да получават средства от задължителните вноски на гражданите. При тези условия най-голям шанс ще има бъдещата здравна каса на Военна болница, защото вероятно в нея държавата ще осигурява военните, служителите на МВР и семействата им.

Според анализатори включването на допълнителните здравни каси става под натиска на ДПС и НДСВ, затова, ако не се въведе напълно пазарен принцип при избора на дружество, съмненията за пълнене на партийни каси ще останат. В близките две години обаче пълна либерализация на здравноосигурителния пазар не се предвижда.