Повдигането на обвинение по аферата с износа на кости от България е добра новина. Но е закъсняла с няколко години. Парламентът промени Закона за трансплантации на органи, тъкани и клетки и сега сме съгласни да бъдем донори след смъртта си, освен ако не сме заявили писмено обратното приживе. Иска се мнението на роднините ни в "разумно кратък срок".

Има съществена разлика между трансплантациите на органи и тези на тъкани. За да бъде успешна трансплантацията на орган, е необходимо донорът да има сърдечна дейност и запазено кръвообращение. Времето от изваждането на органа до имплантирането му на пациент не може да е по-дълго от няколко часа, а между донора и реципиента трябва да има антигенна съвместимост. Коренно различни са нещата при тъканите. Те могат да се вземат в първото денонощие след смъртта на пациента. Костите се обработват по специален начин, поради което не е необходима антигенна съвместимост. Не се изисква специална апаратура или сръчност, а броят на експлантациите зависи почти изцяло от броя на донорите. Затова промяната на закона беше насочена

Пряко заинтересувана от това е единствената фирма, която има монопол над експлантацията и износа на костна тъкан от България - "Остеотек".

На 7 февруари 2002 г. "Бултрансплант" (сега Изпълнителна агенция по трансплантация - ИАТ) сключва договор с американската фирма "Остеотек" за износ на костна тъкан от български донори. Избухва скандал, след като става известно, че синът на тогавашния здравен министър е поканен да следва в САЩ за сметка на "Остеотек". Изпратен е сигнал до тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Защо този договор е скандален? Защото ИАТ е контролен орган и не може да бъде страна по договор с организации, които "добиват" тъкани. Обратното означава да контролира сама себе си. От българска страна са подписани безумни клаузи. Според тях ИАТ (а не "Остеотек") се задължава да развие локална мрежа за осигуряване на биоматериали. ИАТ се задължава да осигури участие на болниците и лекарите в добиването им, както и на представител на "Остеотек" в Консултативния съвет на агенцията, тоест "Остеотек" е станала част от държавен орган. ИАТ се задължава да предлага и подкрепя промени в нормативните актове. "Остеотек" получава изключителни права върху всички тъкани, като болниците извършват експлантации само за нуждите на "Остеотек". Договорът е сключен за седем години, като се продължава автоматично, освен ако една от страните не поиска прекратяването му с 12-месечно предизвестие. Добре е прокуратурата да попита министър Гайдарски дали е спазен срокът за предизвестие.

Няма задължение за "Остеотек" да предоставя обработени тъкани за България, тоест и дума не може да става за международен обмен.

"Остеотек" регистрира тъканна банка "Остеоцентър България" ЕАД. Тя е открита официално от вицепрезидента Ангел Марин. Получава лиценз от ИАТ. Няма данни дали в нея се преработват тъкани, а там и не се вземат тъкани и клетки, което поставя въпроса за законността на лиценза. Впоследствие "Остеоцентър България" ЕАД сключва договори с университетските болници в София, Пловдив, Варна, Плевен и с болниците в Русе и Добрич - в тях има отделения по съдебна медицина. Отделно са сключени договори със съдебните лекари. Всеки има граждански договор, половината от който съдържа забранителни клаузи за разпространяване на информация. Целият процес е обвит в най-строга секретност. В договорите е предвидено плащане на лекарите по 120 лв. на труп, а при повече от петмесечно възнаграждението става по 150 лв. за брой. Плаща се и на близките под формата на покриване на разходите по погребението.

Плащанията се извършват не от фирмата, а от създадена за целта фондация - първоначално "Американско-български фонд за развитие на медицината и биотехнологията", впоследствие "Евроатлантически трансплант алианс" (ЕАТА). Известно е, че председател на управителния съвет на ЕАТА е бившият главен секретар на Столичната община Асен Дюлгеров, изпълнителен директор е д-р Галина Балабанова, член на УС е и Иван Смилов. За да създадат илюзия, че спазват закона, организаторите на трафика на кости извършват всички плащания не от сметките на "Остеоцентър България" ЕАД, а от тези на ЕАТА. Така само привидно между добиването на костна тъкан и плащането няма връзка. Иначе ЕАТА и "Остеоцентър България" ЕАД са регистрирани на един и същ адрес, а постъпленията на ЕАТА са изцяло от "Остеотек".

В член 5 на Закона за трансплантациите е записано, че "човешките органи, тъкани и клетки не могат да бъдат предмет на възмездна сделка", а член 6 "забранява предлагането на материална облага с цел осигуряване на органи, тъкани и клетки".

Натъкваме се и на друг конфликт на интереси. Според закона разрешението за вземане на тъкани от труп, подлежащ на съдебномедицинска експертиза, се дава от съдебния лекар. Иначе казано, той е в ситуация да си разреши да вземе 120 лв. или да не си разреши. Затова в над 90% от случаите си разрешава. Изключение вероятно правят знакови убийства, към които има голям медиен интерес. Очевидно е, че данните от аутопсията на вече обработен труп са непълни и недостоверни. Не е чудно, че ДНК анализите на МВР все нямат резултат. Не е ясно защо МВР плаща за експертизи 150-200 хил. лв. годишно, след като резултатите са изначално опорочени.

За периода 2004 - 2006 г. в България са експлантирани около 1800 трупа. В абсолютен брой това вероятно е световен рекорд. При минимална цена за кубичен сантиметър алографски материал (костна тъкан след преработка) от 100 евро продажната цена на костния материал от един донор може да достигне 100 000 евро. По официалните данни продажбите на "Остеотек" за 2005 г. са приблизително 60 млн. евро. За същата година от България са били експлантирани около 500 трупа. Простата съпоставка показва, че огромната част от продажбите на "Остеотек" са на алографски продукти, получени от костите, извлечени в България. По данни на ИАТ за последните две години срещу 1800 трупа са ни дали материал за лечение на 10 души.

Това са фактите. Следват въпросите. Към Изпълнителната агенция по трансплантация за бездействието й като контролен орган през всичките години. Към Министерството на здравеопазването за неговото бездействие. И да напомня още веднъж - Александровска болница не е единствената болница, сключила договор с "Остеоцентър България".