Поведението на замесените в казуса с "Кремиковци" напомня играта на френски покер. Мизата е цената на металургичния комбинат в очакваната нова сделка за него. Никой от играчите не разполага с непобедима карта, а кой ще спечели зависи и от здравината на нервите им.

Двама от карето играят с надеждата да се отърват с най-голяма изгода от комбината и затова вдигат залога. Те са най-големите акционери - Прамод Митал със 71% и държавата с 25%, чийто принципал е Министерството на икономиката. За правителството възможността за ново одържавяване е най-неприемливият вариант не само заради факта, че следващият собственик ще поеме облигационни задължения за 325 млн. евро. Тази сума вече не носи риск за макроикономическата стабилност, но премиерът Станишев не желае и да чуе за евентуално разтрогване на приватизационния договор. Това означава правителството да се нагърби с управлението на структуроопределящото предприятие и евентуално да организира повторна процедура за приватизация. Такъв прецедент имаше в Украйна. Там след непрозрачна процедура, организирана от екипа на бившия президент Кучма, гигантът "Криворожстал" беше отнет и повторно продаден. От търга с явно наддаване, излъчван по телевизията, дойдоха 4.5 млрд. долара - 9 пъти повече от първата процедура.

Българските правителства пък вече девета година не смеят да поискат сметка за неизпълнените следприватизационни задължения, а дружеството съвсем затъна в дългове. Тройната коалиция не прави изключение - вместо да изтъргува изгодно металургичния комбинат, държавата предпочита с половинчати опити да притиска мажоритарния собственик да го продаде.

Прамод Митал не може да набави 150 млн. евро за екоинсталации и още близо 100 млн. евро оборотен капитал, с които компанията да си стъпи на краката. За да не фалира дружеството и да не му бъде отнето от облигационерите, той прибягва до странни фокуси във финансовите отчети. Как при добра пазарна конюнктура може да се декапитализира за 2 години металургична компания само индийският бизнесмен си знае. Правителството вече констатира продажби на евтина продукция и покупка на скъпи материали. Контрагентите й обаче печелят години наред заради липса на застраховане от валутните рискове и защита от поскъпващи материали с дългосрочни договори.

Тази щастлива за Прамод картинка можеше още дълго да продължи, ако не бяха екологичните изисквания на ЕС. А и световната финансова криза, изглежда, изяде печалбите на индийския инвеститор или на някого от кредиторите му. Така последващите заеми, с които се обслужваха лихвите по облигационната емисия, секнаха, а за господин Митал стана трудно да намира нови.

Логично се стигна до решение за продажбата на комбината, като интересът към него е доказателство за виталността му. Всеки от кандидат-купувачите има визия как да се справи с финансовото му състояние.

Този, който изглежда най-приемлив за облигационерите, работниците и обществото, е да го купи големият брат Лакшми Митал, който оглавява световния лидер в сектора "Арселор - Митал". Репутацията на четвъртия по богатство човек в света изглежда безупречна и много хора си обясняват интереса му към "Кремиковци" с желанието да се опази фамилното име. Той разполага с парите, но не е сигурно колко силна е мотивацията му и още по-малко - на останалите акционери и мениджмънта на "Арселор - Митал".

Това обстоятелство е в полза на другият най-вероятен купувач - украинския милиардер Константин Жеваго. Холдингът му "Феррекспо" разполага с огромни залежи от желязна руда, но колкото и суровината да поскъпва, истинските пари са в крайния продукт. Затова украинецът търси предприятие, което да преработва суровината и да изнася продукцията в Европейския съюз или в САЩ. Жеваго обаче не би издържал наддаване срещу Лакшми Митал и затова използва друга стратегия. Сред силните му карти са позицията на ключов доставчик на руда и възможността да стане (ако вече не е) кредитор. Напоследък украинецът придобива и кремиковски облигации и, изглежда, вече е намекнал пред министерството на икономиката, че иска процедура по несъстоятелност и ликвидационен дял от дружеството. Такъв ход е сред възможните алтернативи и за финансовите институции, които притежават половината от облигациите на "Кремиковци". Те са най-големият самостоятелен кредитор на дружеството и биха имали силна позиция в събранието на кредиторите. Освен това комбинатът има и добър ликвидационен потенциал - най-вече заради земята и инфраструктурата, оценявана на 1-2 млрд. лв.

Но облигационерите, които могат да получат като гаранция за дълговите книжа 100% от фактическия мажоритар на "Кремиковци" - "Финметалс холдинг" (притежаван в момента от Прамод Митал), може да се окажат длъжници на държавата. Заради загубеното от холдинга дело за 239 млн. лв. те наистина рискуват да им се отнеме заводът, ако го ликвидират. Затова най-здравословното решение и за тях е да изчакат нов собственик. Добър вариант в случая е това да е държавата - заради доброто обслужване на дълговете в последното десетилетие, но те едва ли се надяват на такава развръзка.

Затварянето на комбината крие политически рискове за управляващата коалиция, може би дори по-големи и от корупционните скандали. При тях властта показа, че е резистентна към разкрития за скандалните й практики, но, както се видя от стачките през миналата година, истински се притеснява от изсипани пред институциите й маси. Ликвидация на дружеството означава поне 6000 души да загубят работата си, а и пристанище Бургас и БДЖ вече търпят последици от влошената ситуация в завода. Не случайно Прамод Митал използва тъкмо работниците срещу правителството, когато спряха доставките на газ и обслужването от БДЖ през февруари. Мажоритарният собственик лесно оправда липсата на пари за заплати с институционалната блокада. И два дни преди насрочения антиправителствен митинг в София беше подписано споразумение с държавните доставчици. Това даде глътка въздух на Митал и той отново спокойно ще изчака консултанта "Мерил Линч" да му покаже кой е най-добрият за него изход от ситуацията.

Засега никой от играчите не сваля картите и пасува в очакване на първия, чиито нерви няма да издържат.