На 23 март 2008 г. излезе добре премерената вестникарска публикация - "Джебчийки обраха Кунева". Добре премерена, защото се споменава само за чанта и GSM, като че ли в чантата е нямало портмоне и документи. Ама като кажеш европейско портмоне, възникват доста неудобни въпроси. Полицията й връща GSM-те за 2 часа. Информацията е "свежа", случката "хваща ухо". В нея има два тона. Първият - на ведро примирение, че се краде, изразено от висш международен чиновник, предназначен да защитава европейските потребители, и на висш политик - министър на вътрешните работи. И двамата констатират успокояващо и напълно несъответстващо на ранга си като в дует: "Подобни неща се случват във всяка държава." Вторият тон е на дипломатично разменена изразителна радост, премесена с благодарност: "Браво, че ми намерихте чантата, браво, че ви намерихме чантата… бързо!"

На фона на тази ведрост обаче в тази публикация безпокоят доста неща. Най-малката от тях е констатацията на пишещия информацията, че "крадците се оказали две жени. 15-годишната Е.П. от Перник и нейната съучастничка - 18-годишната Е.В. от Драгичево. Вероятността авторът на материала да е на възраст до 7 г., та да му се виждат тези девойки "жени", е малка, но знае ли човек в днешни дни? Едната гастрольорка е регистрирана 16 пъти за кражба в полицията, а другата 62 пъти. Общо двете - 78 пъти.

Еврокомисарката за защита на потребителите е обрана в магазин, където е била в ролята на потребител като всеки един от нас. Не на улицата. Не е естествено някак си да не се разтревожи как са защитени правата ни на потребители в българските магазини. Самата кражба е доказателство за това, че г-жа Кунева идва от място (онази европейска част), където съвсем спокойно можеш да си оставиш чантата където и да било и да си я намериш непокътната. Затова и го е направила така "моторно" в наш магазин. Оказало се "вреден навик". И не можем да приемем спокойствието на констатацията й - "Това се случва навсякъде", защото е публична тайна, че "в навсякъдето" то се случва благодарение на износа на нашенски и други балкански гастрольорки, от които писна цяла Европа.

На еврокомисар по защита на потребителите също отива да знае, че равнопоставеността в предоставянето на стоки и услуги е главно изискване на европейското ни семейство. GSM-и се крадат с десетки и стотици всеки ден в България и, уверяваме ви, г-жо Кунева, не се намират въобще. Камо ли за по-малко от два часа. Даже не ги търсят. Дали попитахте защо и с какво вашият случай на български гражданин е по-особен?

Колкото до "Браво, че го намерихме", едва ли трябва да е обект на такава гордост, след като от публикацията става ясно, че основната работа е свършена от GSM оператора, проследил SIM картите, а полицията е отишла само да ги прибере. Изтъкването на краткостта на времето едва ли е голямо предимство, тъй като повдига въпроса дали за това кратко време г-жа Кунева е подала писмена молба до РПУ на МВР, а оперативните работници са получили в писмен вид правото от прокурор да използват специални разузнавателни средства, защото по същество проследяването на SIM картите е такава дейност. Европейски защитаващата правата на гражданите комисарка не си задава и тези въпроси. Защо ли?