Четвъртък е Световният ден в памет на геноцида срещу арменците. Преди година и нещо в Народното събрание ДПС попречи да се приеме декларация в памет на жертвите на този геноцид. Политически това беше глупаво решение. Не само защото повечето европейци официално осъждат този геноцид и притискат Турция да го признае, но и поради самото естество на ДПС като партия, която защитава интересите на едно отчасти онеправдано малцинство.

Че ДПС има лице и опако (както впрочем повечето партии), не е толкова страшно. Смилаем е и фактът, че вече от години партията на Доган се е сработила с БСП, чиито лидери през 1989-1990 г. искаха забраната на ДПС и изкараха хиляди хора по улиците да протестират срещу легитимното желание на българските турци да възстановят имената си. (И кой ли вече помни, че сред водачите на архиагресивния Комитет за защита на националните интереси, който издигаше антитурски лозунги, беше днешният президент Георги Първанов?) Не е болка за умиране и политическият характер на ДПС като партия на турското малцинство - което е формално нарушение на конституционна разпоредба, вписана в основния закон пак под натиска на БСП. Защото в цивилизованите страни малцинствата имат право на политическо представителство, което означава легитимност на партиите на етнически или религиозен принцип. Всъщност ДПС има друг голям проблем с конституцията - не като етническа, а като недемократична партия.

Защо тогава да не наречем нещата с истинските им имена? Ако българските турци получат статут на малцинство, ако бъдат съответно преброени, а конституцията - променена, всичко ще си дойде по местата. В много демократични държави малцинствата имат пропорционално представителство в парламентите, разполагат със запазени места за свои депутати. Което означава, че едно малцинство от примерно 8%, не може да излъчи повече от 8% народни представители. Такава уредба между другото е много полезна и за вътрешното демократизиране на въпросното малцинство. Защото неговите политически представители вече са в съревнование само помежду си, а техните избиратели вече ги сравняват само по приноса им към груповите интереси. След като за толкова години в България се видя, че избирателите на ДПС винаги гласуват под строй и няма сила, която да промени тази архаична практика - защо фактическото положение да не се узакони? Така хем ще бъде преодоляна диспропорцията в Народното събрание, където има свръхпредставеност на българските турци, хем демократичната кауза ще бъде връчена на самите български турци и на тяхната партия. С призива да се отнасят към нея като граждани на държава от ЕС.

За всичко това си струва да се мисли тъкмо сега, когато политическите партии в България вече окупират стратегически позиции за следващите (предсрочни или редовни) парламентарни избори.