Покушението срещу папата и заповедта от КПСС

Покушението срещу папата и заповедта от КПСС

Опитът за убийство на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. в Рим и до днес си остава неразкрита загадка, до голяма степен заради все още затворените архиви в България и Русия
Опитът за убийство на папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. в Рим и до днес си остава неразкрита загадка, до голяма степен заради все още затворените архиви в България и Русия
Нови разкрития около заговора за убийството на папа Йоан Павел излязоха на бял свят през уикенда и събудиха позатихналите дискусии около една от мистериите на XX век. Полското списание "Впрост" писа в последния си брой, че държавното и партийно ръководство на СССР е издало през 1979 г. неофициална смъртна присъда на папата поляк, тъй като се опасявало, че той може да събори комунистическия режим не само в родината си, но и в цяла Източна Европа.
Според "Впрост", цитирано от електронното издание Kafene.net, на бял свят са излезли сензационни документи, доказващи версията, смятана от мнозина за истинна - че зад покушението на 13 май 1981 г. стои именно Москва и вездесъщият КГБ.
"Впрост" се позовава на известния американски журналист и специалист по тайните служби Джон О. Колър, автор на книгата "Става дума за папата. Шпиони във Ватикана". В разследването, което е публикувано тази година, се съдържа и въпросната неофициална заповед за ликвидиране на Карол Войтила. "Бях втрещен, когато видях документа", казва Колър пред полското издание и допълва, че лидерите на КПСС са дали правомощия на КГБ да използват "всички достъпни средства, за да бъде избегната новата посока в политиката, започната от полския папа". Ако е необходимо, тези средства "могат да са нещо повече от дезинформация и дискредитация". Това означава, че комунистическите водачи са съгласни главата на Римокатолическата църква да бъде убит, твърди американският автор.
Още по-любопитно е, че под документа, макар и с неофициален характер, все пак стоят конкретни имена, при това на значими фигури. Едно от тях е на бъдещия съветски ръководител и вдъхновител на перестройката Михаил Горбачов, който по това време е член на ЦК на КПСС. Наред с него оторизацията за ликвидиране на Йоан Павел е одобрена и от Михаил Суслов (отговарящ за партийната пропаганда), членовете на президиума на ЦК Андрей Кириленко и Константин Черненко, секретарите на ЦК Константин Русаков, Владимир Пономарьов, Иван Капитонов, Михаил Замянов и Владимир Долгих.
Джон О. Колър всъщност не е обикновен автор на бестселъри, а влиятелен публицист с впечатляващо минало. В продължение на 28 години той е бил международен кореспондент на Асошиейтед прес, управлявал е бюрата на агенцията в Берлин и Бон. Бивш служител на американското военно разузнаване, той се издига до помощник на президента Роналд Рейгън и директор за комуникациите в Белия дом. В експертните кръгове го смятат за задълбочен познавач на секретните служби на ГДР. През 1999 г. Колър издава книгата "ЩАЗИ. Неразказваната история на източногерманската тайна полиция", базирана на проучванията му на голям брой архиви, разсекретени след падането на Стената.
В последните години няколко пъти отново се поставя въпросът за дългата ръка на Москва в атентата срещу папата, за който беше обвинен покойният Сергей Антонов, служител в представителството на БГА "Балкан" в Рим. През 2005 г. бившият съдия Фердинандо Импозимато, разследващ покушението, обяви, че в документи на ЩАЗИ еднозначно се говорило за ролята на България. Импозимато се позова на някогашния шеф на външното разузнаване на ЩАЗИ ген. Маркус Волф, но по-късно той отрече да е изричал подобно нещо.
Казусът доведе до размяна на реплики между София, Рим и Берлин и до парадоксалната ситуация, в която българското правителство поиска от Германия архивите за папата, без обаче да разсекрети тези, които се пазят в България. В крайна сметка службата за архивите на ЩАЗИ предостави документите, които съдържат само служебна кореспонденция между двете тайни служби, от която не става ясно кой е организирал и поръчал атентата. Извадки от досието "Операция Папа" в ЩАЗИ бяха публикувани в български медии през 2002 и 2005 г.
В италианския парламент междувременно беше създадена специална комисия, която да разследва ролята на КГБ в страната, използвайки сведенията на избягалия на Запад бивш архивар от "Лубянка" Василий Митрохин. Комисията, председателствана от Паоло Гудзанти, излезе през 2006 г. с доклад, в който посочи, че вярва без съмнение, че съветското ръководство е наредило на военното си разузнаване да убие папата.
В началото на август 2007 г., дни след смъртта на Сергей Антонов, стана известно, че стрелецът по папата Мехмед Али Агджа е написал в затвора книга, която щяла да хвърли много светлина върху атентата. Агджа, който след италианския затвор излежава и присъда в родината си заради убийството на турски журналист, оповести, че по случая много знаел и сегашният папа Бенедикт XVI. Мемоарите на Агджа още не са видели бял свят.
Антонов, който беше арестуван на 25 ноември 1982 г., беше изправен на съд в Рим, а процесът продължи от 27 май 1985 г. до 29 март 1986 г. Делото срещу него и още двама българи - Тодор Айвазов и Жельо Василев - приключи обаче с оправдателна присъда "поради недостиг на доказателства". По време на посещението си в България на 24 май 2002 г. покойният папа Войтила каза, че никога не е вярвал в "българската следа".