На 24 май президентът Първанов излезе с идея за пореден музей ("художествен и исторически" по неговите думи). За шестте години, откакто е държавен глава, той е открил вече доста - само за последната те са пет, а е поел ангажимент за още няколко. През май тази година Първанов преряза лентата на два - на загиналите във войните от ловешкото село Малиново и на Екзарх Йосиф I в Ловеч. Пак през май миналата година държавният глава благодари на собственика на "Литекс" Гриша Ганчев за Аспаруховия воин в центъра на града, а месец по-късно откри паметника на кан Крум в пловдивския район "Тракия" с друг известен дарител - Георги Гергов. В Пазарджик пък откри паметник на Мария Сутич - единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски.

Живописно протече и освещаването на импозантния 11-метров монумент в памет на Борис I Покръстител, издигнат в центъра на градчето Плиска - първата българска столица. От изгрев слънце под полицейска обсада, тържествата, водени от президента, продължили 4 часа.

Само за един паметник в Дупница Първанов е отклонил поканата да го открие - този на Методи Димов. Именно на неговата книга президентът е бил консултант под псевдонима Гоце. Държавният глава изпратил свой съветник, тъй като по това време бил зает.

Метафорично звучи и президентският ангажимент за изграждане на внушителен паметник на цар Самуил, който да се вижда от магистрала "Тракия" при честването на 1020-годишнината от победата на цар Самуил при Траянови врата. Нищо чудно паметникът да се построи преди магистралата, в крайна сметка въпросът е на приоритети.

Нищо засега обаче не може да се сравни с пищното погребение на мощите на цар Калоян във Велико Търново. Това, че въпросът как точно опечаленото множество е разбрало кого погребва остава завинаги без отговор (версията с ДНК анализа е в състояние да умори от смях всеки здрав разум), не е попречило на процесията, на снимките от която си имаше всичко - и катафалка, и гвардейци, и хоругви, и владики, и държавни мъже начело с Първанов с букети цветя със съответните натъжени като при всяка кончина изражения.

Това "приоритетизиране" на миналото е очевидно компенсаторно спрямо липсата на поводи за гордост с настоящето, както и смислен модерен проект за бъдещето. Да откриваш паметници освен това е изпитан пиар похват - създава впечатлението, че си на равнището на героя или героите, на които са посветени. Но е и нож с две остриета, когато участниците в режисираните спектакли нямат собствено чувство за мярка и правдивост на образа.

Великите държавници са станали такива, защото са действали в своето време, отстоявайки интересите на народа си, и едва ли са имали много време да се въодушевяват или опечаляват заради славното минало.

Що се отнася до настоящето, за парада на тазгодишния 24 май впрочем бяха мобилизирани повече от 1500 ученици от цялата страна, гвардията на БАН и университетските преподаватели, мажоретки и училищни духови оркестри, които огласиха столичния булевард "Витоша". Въпреки широката реклама на тържествата под егидата от президента, ресорните министри на просветата и културата и кмета на София столичани ги разочароваха с красноречивото си отсъствие.

И премиерът Станишев останал разочарован. "Въпреки че не направихме, както биха постъпили нашите съседи гърци, митинг на националната гордост от утвърждаването на кирилицата в ЕС, ние има с какво да се гордеем!", казал той на интелектуалци на "Позитано", като наблегнал на мястото на кирилицата в европейската култура. Само че и всеки друг народ в Европа си има азбука и писменост, както и географско положение, по остроумната забележка на Вера Мутафчиева. И не тези неща точно определят разликите между държавите в ЕС, сред които България е абонирана за последното място по всички показатели.