Чрез института на придобивната давност едно лице може да придобие собствеността върху недвижим имот въз основа на факта, че го владее като собственик определен период. С конституцията от 1991 г. се създаде основа за определяне на режима на обектите на държавната и общинската собственост чрез закон. Дотогава съществуваше "социалистическа собственост", която не можеше да се придобива по давност. Със законите за държавната собственост (ЗДС) и за общинската собственост (ЗОС) от 1 юни 1996 г. обектите държавна и общинска собственост се разделиха на публична и частна собственост. Обектите частна държавна и общинска собственост вече могат да бъдат придобити по давност - изтичането на не повече от 10-годишен срок на непрекъснато владение е достатъчно условие за придобиване. Или с други думи, лицата (търговски дружества, партии, физически лица, включително владелците в рамките на ромските гета), които към 1 юни 1996 г. са владели обекти частна държавна и общинска собственост, можеха да станат техни собственици на 2 юни 2006 г. За лицата, завладели имотите по-късно от 1 юни1996 г., срокът се удължава съответно.

Какво направиха управляващите партии през тези години, за да предотвратят заграбването на собствеността върху обекти частна държавна и общинска собственост, които със или без знанието на държавни служители и органи на местната власт се владеят от самонастанили се лица? На практика нищо! Нормалното държавническо управление повеляваше да бъдат предприети мерки за изясняване на собствеността върху спорни имоти, за идентифициране и актуване на държавни и общински имоти, за ускорено завършване и нанасяне в кадастъра и отнемането на неправомерното владение върху тях. Трябваше ясно да се възложат конкретни задължения и строга отговорност на всички лица, които стопанисват държавни и общински имоти, включително на министъра на регионалното развитие, областните управители и кметовете на общини и да се създаде ефективен механизъм за реализиране на тяхната отговорност. Вместо това търпимостта към лицата, завзели държавни и общински имоти, събужда основателно подозрение за липсата на контрол върху корупцията и е ясен знак за некадърността и (не)заинтересуваността на лицата, на които е поверено стопанисването на това имущество.

Реакцията на кабинета на Станишев беше панически и в последния момент, когато изтичаше 10-годишният срок, да внесе в парламента предложение за спиране на срока за придобиване по давност на (частни) държавни и общински имоти, считано от 31 май 2006 г. за седем месеца, или до 31 декември 2006 г. Тази законодателна промяна бе публикувана в Държавен вестник на 6 юни 2006 г. Така на практика на една правна норма, с която се отнемат вече придобити права, бе дадено действие назад във времето. Използван бе един отчаян подход, който има изключително вредни последици за доверието на гражданите в правната система и стабилността на гражданския оборот и който дори по време на тоталитарния режим до 1989 г. бе избягван от законодателя. Впоследствие произволното законодателно манипулиране на придобивната давност се повтори през 2007 г. и потрети през 2008 г., като незачитането на времето за целите на придобивната давност бе удължено втори път до 31 декември 2007 г. и трети път до 31 декември 2008 г.

Основателно възникват подозрения, че освен с безстопанствено отношение и некадърност този подход е мотивиран и политически. С приемането или неприемането на поредната поправка за удължаване на дискутирания срок може да се манипулира поведението на лица, които без да имат друго основание за собственост, което може да издържи съдебна проверка, биха станали собственици на завладените от свързани с тях лица частни държавни и общински имоти. В пресата отдавна се спрягат имената на влиятелни лица от управляващата коалиция. В потвърждение на това е и фактът, че с досегашните законодателни промени срокът на т.нар. мораториум върху придобивната давност е въведен първоначално само за седем месеца, а след това продължен на два пъти само за по една година. Възникват и въпросите: защо този срок се удължава многократно и по малко, а не с едно законодателно изменение направо за две, три или колкото реално са необходими години; това не е ли средство за постоянен контрол и влияние върху лицата, които биха придобили собственост, ако периодът на незачитане на времето за целите на придобивната давност не бе и не бъде повече удължаван?

Възприетият и вече наложен подход на ежегодното изкуствено манипулиране на срока на мораториума върху придобивната давност руши доверието в този иначе полезен правен институт. Тази избирателна законодателна намеса по отношение само на държавната и общинската частна собственост противоречи на конституционния принцип за еднакво третиране на частната собственост. Липсата на стабилност в гражданския оборот се отразява и на придобиването на имоти с цел мащабни инвестиции. В урбанизираните територии големите имоти обикновено са били собственост на държавата. Често пъти за тях липсват или съществуват непълни документи за прехвърлянето им от едно в друго държавно предприятие, или в процеса на приватизация са допуснати грешки. Когато се прави правен анализ и се открият непълноти или частични незакономерности по веригата на предходните собственици, в много случаи се разчита на придобивната давност като краен способ за изчистване на евентуални съмнения и установяването на собствеността на продавача. Но вследствие на въведената вече от законодателя правна несигурност това е все още невъзможно тогава, когато имотът е бил някога държавна собственост.

Поради това е необходим ясен и категоричен знак от страна на държавата за мотивите и намеренията по отношение очакваното последващо удължаване на мораториума върху придобивната давност, като едновременно с това се предприемат и действия за осигуряване на професионализма, лоялността и отговорността на лицата, които управляват държавното и общинското имущество. По този начин би се възвърнало донякъде вече загубеното доверие в правната уредба на института на придобивната давност.